Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Тийнейджърът до него бе Андре Стайнбек — млад, длъгнест, на четиринайсет години и седем месеца. Като на шега винаги можеше да ти каже точния брой дни, часове и минути от раждането си. Беше син на самотна майка от еврейски произход, Джейн Стайнбек, която го бе родила на осемнайсет. Джейн имаше големи амбиции за момчето си и двамата работеха здравата, за да направят така, че умът на Андре да го отведе колкото се може по-надалеч. Андре се намираше в онзи непохватен период от развитието си, през който минават всички момчета, когато дланите и стъпалата им сякаш са непропорционални на телата им. По бузите му се забелязваха първите намеци за младежки пъпки. Облечен в кафяв анцуг, той изглеждаше малко неподходящо за това място, но погледът му бе проницателен и му личеше, че е готов на всичко.

- Благодаря ви, че се отзовахте така бързо - каза Бартън.

- Разбрах, че е важно, когато Карин каза, че ще получа бисквити, ако побързам. - Дейвин огледа кабинета в търсене на наградата си.

Бартън се усмихна.

- Сядайте, ей сега идвам.

Както беше обещала, Карин извади отнякъде кутия шоколадови бисквити. Дейвин веднага ги отвори и лапна една - типично за него. После попита:

- Само една кутия ли имаш?

- Ама че си прасе! - засмя се Карин.

Дейвин се ухили още по-широко.

Един по един членовете на Меркуриевия екип, общо единайсет, се събраха около дисплея на Дейта-Тран. Бартън седна последен.

- Ще ви помоля за внимание, ако обичате... - Всички млъкнаха. - Включвам Андре Стайнбек в Меркуриевия екип. За първи път в нашата история ще сме тринайсет на брой.

Андре се изправи и се поклони отсечено.

- Няма да съжалявате. - Думите прозвучаха странно от устата на едно момче, но пък и магистър Стайнбек беше всичко друго, но не и обикновено момче.

- Той ще бъде нашият трети тактик - продължи Бартън.

Тактиците бяха най-добрите членове на екипа. Те водеха проектите и ако нещата се развиваха добре, накрая именно те обираха лаврите наред с тлъстите хонорари.

Дейвин се пресегна и ощипа Андре по ръката.

- Това е огромна чест. Браво на теб.

- Да - добави Бартън. - Браво на теб, Андре. Заслужаваш го.

Помещението се изпълни с любезни аплодисменти, които прекъснаха, когато Бартън заговори отново.

- За съжаление това е единствената добра новина, която имам. - Пое си дълбоко дъх. - Текущият ни проект е застрашен. Вече имаме установен срок. Трябва да съставим Ген-ЕП кандидат и да извършим опитно прехвърляне в рамките на четиринайсет дни.

- Майтапиш се! - изтърси Дейвин и от устата му се разлетяха трохи от поредната бисквита. - Само активирането на Ген-ЕП ще ни отнеме две седмици, какво остава за подготовката на кандидат за опита. - Той преглътна. - Само преобразуването на онова малко мишле отне близо месец. Да не говорим, че оплескахме нещата.

- Защо е това бързане? - попита един от другите учени.

- Всички знаем колко е опасно да се пришпорват нещата - обади се друг колега.

- Пренасочват ни към нов проект и прекратяват осемдесет и едно нула седем - намеси се Карин и Бартън я изгледа свирепо. Подобно нещо не беше в стила ѝ. - Нямате избор - тихо добави тя.

Бартън отново пое дълбоко дъх. Карин беше права да говори направо по същество.

- След две седмици трябва да прекратим всичко - каза той. - Нямаме никакви други възможности.

- Хмм, това вече е друго - промърмори Дейвин.

Андре беше озадачен.

- Какво е Ген-ЕП?

Подробностите около всеки проект на Меркуриевия екип бяха строго секретни и Дейвин погледна Бартън, преди да отговори.

- Всичко е наред - каза Бартън. - Можеш да му кажеш. Нали затова сме тук.

Дейвин махна трохите от пръстите си, взе лазерна химикалка и започна да рисува върху Дейта-Тран екрана, като в същото време обясняваше бързо:

- Ще започна от самото начало. Както всички знаем, живият организъм е съставен от хромозоми, двайсет и една двойки за човешките същества, които са подредени във формата на лента, наречена ДНК. ДНК съдържа гените, които определят вида, формата и функционирането на всички живи същества. - На екрана се появи малка лабораторна мишка. - Ген-ЕП е една от милиардите генетични белтъчни структури, които изграждат нишките на ДНК. Или киселинната верига, както я наричаме. По същество имаме четири типа белтък - аденин, гуанин, цитозин и тимин. Ген-ЕП е жив организъм с ДНК, чиито изграждащи блокове са подредени по много специфичен начин.

Появи се подробно изображение на формата на молекулата.

- И защо ни е нужен подобен организъм? - попита Андре.