Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- За да можем да отделим атомите на ДНК с помощта на пулверизатор на частици и после да ги съберем отново - отвърна Бартън.

Андре още не можеше да разбере.

- Ясно, но защо?

- Това е необходимо, ако искаш да изпратиш нещо през времето - каза Дейвин.

Момчето изглеждаше още по-объркано.

- Целта на проект осемдесет и едно нула седем е да открие начин за пътуване във времето - продължи Бартън.

Недоверчивото изражение на Андре накара Дейвин да повтори невероятното твърдение.

- Точно така, Андре. Пътуване във времето.

Образът на екрана се разпадна на градивни единици и се събра отново.

Андре изглеждаше замаян дори само от споменаването на подобно нещо.

- Мислех си, че пътуването във времето е невъзможно. Защото материята не може да се движи по-бързо от светлината.

Бартън поклати глава.

- Оказва се, че може. - Огледа останалите учени около масата. - Сигурни сме, че можем да го направим.

Очите на Андре внезапно се проясниха и блеснаха.

- Точно върху това искам да работя! - каза той, сякаш вече всичко му бе ясно. - Не сте сгрешили с решението си да ме включите.

За първи път от идването му тук той изглеждаше щастлив. Всички останали в кабинета изпитваха същото по отношение на този проект. Беше фантастичен, а те обожаваха предизвикателствата. Последиците бяха нещо, което не ги занимаваше. Те се съсредоточаваха върху процеса. И върху целта.

Бартън наблюдаваше момчето.

- Тук сме, за да докажем теорията на пътуването във времето - каза той. - И тъй, дами и господа, разполагаме само с четиринайсет дни да осъществим проекта си. За целта ще ни е нужно нещо специално.

Всички се смълчаха и се замислиха.

- Как ще създадем Ген-ЕП кандидат само за няколко дни, след като при нормални обстоятелства са ни нужни месеци? - попита някой.

- Ще трябва да намерим начин - отвърна Бартън.

Андре вдигна ръка.

- Не можете ли да пратите друг тип протеин?

- Има едно нещо, наречено синдром на Хъмпти Дъмпти - отвърна Карин. - Можем да разградим всичко, което си поискаме... само че после не можем да го върнем в предишното му състояние. Дори Ген-ЕП не е съвършен. Открихме това при експеримента с мишката.

- А как работи машината на времето? Разкажете. - Андре се нуждаеше от най-обща информация.

Дейвин посочи екрана за симулации и на него се появиха подробни чертежи.

Сблъсък → Имплозия → Инфлация → Диференциация

Всички съпътстващи технически алгоритми бяха детайлно описани на екрана. Имаше хиляди редове данни.

- Както каза самият ти - рече Дейвин, - ключът към пътуването във времето е да накараш материята да се движи по-бързо от светлината.

- Но изобщо не съм си помислял, че това е възможно - каза Андре.

- Ние също, нито пък и самият Алберт Айнщайн - продължи Бартън. - Неговата формула за забавяне на времето постановява, че материята не може да се движи по-бързо от светлината. Това е като магическа бариера, през която не може да се мине.

- И как сте го направили?

- Сега знаем, че можем да ускорим материята почти до скоростта на светлината, като я разградим на елементарни частици - обясни Бартън. - Но това пак не е достатъчно, за да огънем времето. То просто започва да тече по-бавно, в съответствие с ефекта на забавянето.

- Ще ти дам пример - каза Дейвин. - Да кажем, че искаме да изпратим Карин с космически кораб - хипотетичен, разбира се, - който се движи почти със скоростта на светлината, до най-близката звезда, Проксима от Центавър, която е на малко повече от четири светлинни години от Слънцето. За нас ще изглежда, че ще са ѝ нужни пет години да стигне там и още пет да се върне. Което е напълно логично, естествено. Тук обаче нещата стават интересни. За Карин пътуването с почти светлинна скорост ще продължи само осем и половина дни. Това е известно като забавяне на времето заради скоростта.

На екрана се появи съответната формула:

γ=

γ - забавяне на времето; v - скорост на тялото;

с - скорост на светлината.

- Айнщайн е теоретизирал това преди повече от сто и двайсет години - добави Бартън. - Времето и скоростта са относителни помежду си. Въпросът е как може да се преодолее скоростта на светлината и какво се получава, когато това стане?

- Сега знаем и нещо друго — рече Карин. - При добавяне на силно магнитно поле, съчетано с въртенето на вселената, можем да разтеглим разстоянието, изминавано от тялото, като по този начин го накараме да се движи по-бързо от светлината.