Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Бартън плувна в студена пот.

- Две седмици не са достатъчни.

Г. М. поклати глава.

- Или две седмици, или нищо. Сам каза, че си на една крачка от решението. Така че избирай.

Сърцето на Бартън туптеше така, сякаш беше изкачил десет етажа на бегом, без да спира. Краката му омекнаха, прималя му. Имаше толкова много тайни и толкова голям натиск. Знаеше, че ако се съгласи с условия, които са просто невъзможни, последствията ще са огромни.

- Щом се тревожите за рисковете, тогава защо ме карате да бързам? - попита той. - Доста неразумно решение.

- Искаме да се приключи с това - отвърна Г. М. И хладно повтори: - Избирай.

Двамата Тредуел като че ли бяха достигнали пълно съгласие относно начина си на действие.

Бартън си зададе въпроса възможно ли е само за четиринайсет дни да стартира мисия Исая. Опита се да обмисли възможно най-много фактори за краткото време, с което разполагаше. Накрая не му остана друго, освен да действа по интуиция.

- Щом искате това... печелите - каза той. На практика Г. М. можеше да прекрати проекта веднага, а Бартън не искаше да рискува подобно нещо. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-голяма бе вероятността за това.

- Без никакви изключения - натъртено рече Джаспър, сякаш това не беше очевидно.

Бартън запази външно спокойствие.

- Ще проведа опита с прехвърлянето, ще документирам резултатите и ще прекратя проекта. - Осъзна, че това си има и положителните страни. Пришпорването на нещата поне му позволяваше по-лесно да нарушава правилата.

- Радвам се, че си готов да съдействаш - каза Г. М.

- Но ми трябва пълен контрол върху проекта - настоя Бартън. - Ако ми гарантирате това, ще приключа навреме.

Г. М. като че ли се озадачи от думите му.

- Ще имаш същия контрол като всеки друг път, което на практика е същото. - Старецът бавно стана, като се подпираше на бастуна си. - И когато времето ти изтече - каза и посочи Бартън с маркера, - ще дръпнем шалтера, независимо дали си приключил, или не.

А после на лицето на стареца се появи усмивка, от която то се покри с дълбоки бръчки. Г. М. сложи дигиталния маркер в ръката на учения.

- Вярвам ти, приятелю. Гледай да приключиш проекта в срок. А сега, на работа. - Вдигна пръст. - Две седмици, не забравяй.

И излезе, следван от Джаспър.

В просторния кабинет се възцари тишина.

Бартън остана да стои неподвижен. Разполагаше само с четиринайсет дни. Щяха да са нужни огромни усилия да завърши мисия Исая в такъв срок. Всъщност щеше да е чудо, ако успее. Но пък той беше прочут като чудотворец. И преимуществото беше ясно — скоро с всички тайни и лъжи щеше да бъде свършено.

Включи интеркома на ревера си и заговори в малкия микрофон:

- Карин, събери веднага Меркуриевия екип. Прекрати почивката им. - Махна пръста си и се замисли. После отново натисна бутона. - Свържи се с Андре Стайнбек и извикай и него. Ще го включа в екипа. Обади се на майка му. Вдигни голям шум. Тя ще трябва да подпише разни документи, та всичко да е официално.

- Няма проблем - отвърна ясен женски глас. - Между другото... какво искаха Тредуел?

Карин никога не пропускаше трик и Бартън изобщо не очакваше друго от нея.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“,

сграда „Меркурий", етаж 2

9 май 2081

17:30

14 дни преди опитното прехвърляне

Шумът на далечни вълни отново звучеше на заден план.

Бартън погледна пръснатите по бюрото му цифрови документи. Вече нямаше време да разгледа всички проблеми. Прибра листата в едно чекмедже и отново затвори очи. „Съсредоточи се“.

Привлекателна брюнетка с бяла лабораторна престилка влезе уверено в кабинета. Стойката ѝ беше съвършена.

- Всички вече идват - делово рече тя. - Е, та какво искаха Тредуел? Знаеш, че мразя тайни.

Карин Търнбери беше тактикът на Меркуриевия екип. Беше на трийсет и пет, висока и доста съблазнителна. Лукавите ѝ очи не пропускаха нищо и тя имаше способността да слуша три разговора едновременно, ако представляваха интерес за нея. Беше попаднала в „Ентърпрайз Корпорейшън“ от основния им конкурент „Дженеръл Електрик“, където беше работила в изследователския отдел. Разведена на двайсет и осем, тя кандидатства за поста секретарка на Бартън Ингърсън. Оттогава, с помощта на Бартън, се беше издигнала по корпоративната стълбица и бе влязла в Меркуриевия екип. Изумително постижение за момиче, завършило само гимназия.

- Никога не идват без основателна причина - каза тя. Не получи отговор и продължи: - Да активирам ли Дейта-Тран?