Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Старецът беше бунтар, превърнал се в държавник - и точно така беше превърнал „Ентърпрайз Корпорейшън“ в това, което представляваше тя днес. Имаше всичко - отлична логика, изключителни инстинкти, безупречни политически умения. Навремето беше променял правилата така, както му изнасяше, но онзи период, както и нуждата от правила, вече беше отминал. Единственото, което не беше в негова полза и не се поддаваше на контрола му, беше напредналата му възраст. И всички пари на света, които му позволяваха ежедневно преливане на кръв, за да подобри качеството си на живот, не можеха да спрат остаряването му. Той бе наистина успешен лидер, но в залеза на дългата си кариера.

Г. М. и Бартън се познаваха вече повече от четири десетилетия. Бартън харесваше президента. Винаги го беше харесвал. Двамата бяха приятели, доколкото беше възможно да си приятел с един от най-могъщите хора на света.

Човекът зад Г. М. беше внукът му Джаспър Тредуел, президент и наследник на трона на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Макар че разликата във възрастта на двамата бе повече от петдесет години, приликата им бе поразителна; на слабо осветление човек лесно можеше да ги сбърка. Джаспър беше най-големият син на най-голямата дъщеря на Г. М. Бе с няколко сантиметра по-висок от дядо си и имаше същото характерно за Тредуел издължено тяло. Чертите му и особено носът бяха остри, веждите - черни и буйни. Кафявата му коса, подстригана късо като косата на дядо му, беше малко по-гъста на темето.

Въпреки приликата двамата бяха напълно различни като темперамент. Джаспър не беше „народен човек“ и имаше навика да прибягва до заплахи, за да получи онова, което иска. Бартън често си мислеше, че ежедневната работа с Г. М. е принудила Джаспър да потърси някакво преимущество, колкото и нежелателно да е то. Казваха, че на света няма по-тъмно място от сянката на Г. М., и в резултат на това Джаспър използваше без никакво колебание значителната си власт; ако амбициите му се осуетяваха, това го изкарваше от кожата му. Можеше да се каже, че отношенията между Бартън и втория човек в „Ентърпрайз Корпорейшън“ бяха, меко казано, ледени.

Джаспър обаче също имаше своите силни страни и Бартън бе сред първите, готови да признаят това. Беше дисциплиниран като армейски офицер, имаше много добър усет за печалба и показваше предпазливост там, където дядо му подхождаше нехайно. Двамата в много отношения бяха добър екип. Добрият и лошият. Оптимистът и песимистът. Филантропът и ревизорът. Двамата Тредуел, старият господар и властното му протеже, представляваха съюз от световна класа във всяко отношение.

Когато най-сетне осъзна, че двамата Тредуел стоят в кабинета му, Бартън побърза да изключи лазерното изображение. Звукът на плискащите се вълни също изчезна.

- Не предполагах, че ще те видя днес, Г. М. — каза Бартън. - На какво дължа тази неочаквана визита?

Стана и като добър домакин поведе двамата си гости към столовете за посетители. Г. М. го побутна с бастуна си и мина покрай него.

- Тук съм във връзка с проекта ти - каза той, докато заобикаляше бюрото и се настаняваше в стола на Бартън.

Бартън не се изненада. Г. М. налагаше авторитета си върху всичко. Истинската му тревога бе Джаспър, който внимателно разглеждаше пръснатите по бюрото поверителни документи.

Г. М. взе един дигитален маркер и го задържа между крехките си пръсти. Както винаги, заговори направо, с гладък като коприна глас и перфектна дикция.

- Джаспър смята, че е време да прекратим проект осемдесет и едно нула седем. Жалко, но се налага.

Бартън запази спокойствие.

- Мисля, че е прав - продължи Г. М. - Да. Смятам, че трябва да насочим усилията на Меркуриевия екип към решаването на проблемите, с които се сблъскахме при Плутониева централа двайсет и седем. - Погледна маркера. - Трябва ни повече електричество. Централата е претоварена. И проклет да съм, ако ми се наложи да я строя наново. Това ще е проект осемдесет и едно нула осем.

- Не можеш ли да пратиш някой друг? — с фалшива усмивка попита Бартън.

- Трябват ми най-добрите.

- Има други екипи, които са по-подходящи от моя за решаване на енергийни проблеми. Пък и в момента работя върху някои неща.

- Проект осемдесет и едно нула седем ме безпокои - искрено рече Г. М.

Още от самото начало Бартън беше готов за подобно развитие на нещата. Беше само въпрос на време Тредуел да реагират по такъв начин.

- Защо ти е да спираш проекта, когато знаеш, че по важност той няма равен на себе си?