Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Г. М. се облегна назад.

- Концепцията за пътуване във времето - продължи Бартън - е... ами, нещо, което изисква повече изследвания. Знаеш го. Помисли какво можем да научим, ако...

Г. М. вдигна тънката си ръка и Бартън незабавно затвори уста.

Двамата впериха погледи един в друг.

- Твърде опасен е - каза Г. М.

Погледът на Бартън не трепна.

- Не случайно фигурира в свитъците от Мъртво море.

Пръстите на стареца се свиха около маркера.

- Две години.

- Важните проучвания отнемат време.

- Похарчи милиарди.

Бартън завъртя очи.

- Не може да става дума за пари, така че защо е тази внезапна промяна на мнението?

Последва мълчание.

- Създаваш механизъм за пътуване във времето, Бартън — най-сетне отвърна Г. М. — Лично според мен това излага мен на опасност. И съответно излага на опасност и „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Бартън се усмихна.

- Никога не си бил от страхливите.

Старецът се престори на обиден.

- Значи ме смяташ за глупак, така ли?

- Никога не бих го и помислил.

Джаспър също се включи в разговора. Тонът му беше директен.

- Има причина „Ентърпрайз Корпорейшън“ да е най-голямата компания на планетата - каза той. - Това е така, защото винаги държим под контрол недостатъците. Този експеримент е рискован.

- Съгласен съм с Джаспър - добави Г. М. - Той няма да донесе на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нищо освен колосално излагане на риск.

- Аз съм просто учен - смирено рече Бартън. - Вие с Джаспър се занимавате с рисковете. И знам, че вече сте го направили.

Старецът се усмихна; беше очаквал по-енергична съпротива.

Бартън се потърка по брадичката.

- И си прав да се тревожиш, Г. М. Аз също се тревожа. Но един ден поради някаква причина ще ти потрябва машина на времето. Появата ѝ в свитъците от Мъртво море има някаква цел. Божествена цел, предполагам. - Той сви рамене. - И аз просто я строя за теб.

През следващите десетина минути дискусията ту се оживяваше, ту замираше. Всеки път, когато Г. М. се опитваше да притисне Бартън, ученият умело се изплъзваше. И през цялото време постепенно ставаше все по-настоятелен.

- Най-доброто време да посадиш дърво е преди двайсет години - рече Бартън. - Следващото най-добро време е сега. Няма смисъл да отлагаме опита. Това просто означава, че по-късно ще трябва пак да се върнем към него.

Г. М. беше впечатлен от самообладанието на Бартън. Избягването на спор с председателя, когато той търсеше такъв, беше доста трудно постижение.

- Съдбата е на наша страна - уверено каза Бартън. - Бихме могли да построим сто машини на времето и според мен това не би променило нищо. Цялото време съществува като едно. Не е като конец... койго може да бъде нарязан. Времето е многоизмерна топка, която се влияе колкото от миналото, толкова и от бъдещето.

- Знаеш, че мразя философските разговори - отвърна Г. М.

Бартън прокара ръце през гъстата си бяла коса.

- Всичко, свързано с този проект, опира до философия.

- Именно затова мразя всички разговори на тази тема. Проектът е същински езотеричен боклук! Кажи ми колко пари мога да изкарам от него. Това е нещото, което ме интересува.

Баргьн отново стана изключително сериозен.

- Целта ни не е да правим пари, Г. М. Виж... на една крачка съм от първото опитно прехвърляне. На една крачка. А ти вече имаш инвестиция в проекта, която не може да се поставя под въпрос. Не говоря за пари.

- И що за инвестиция е това?

„Не прекалявай - каза си Бартън. - Тредуел ще усетят, че си отчаян“.

- Ще знаеш, че това е станало възможно благодарение на теб.

- Боже мой! - възкликна Г. М. и го изгледа изненадано.

Бартън вдигна пръст.

- Говоря сериозно! Заедно ние ще сме решили една от най-големите загадки пред човечеството. Представи си само. Недвусмислено ще докажем, че теорията на относителността на Айнщайн е погрешна. Че ѝ липсва едно измерение. Ще сме доказали, че пътуването във времето е възможно.

- И по-добри търговци от теб са се опитвали да заиграват с егото ми - невъзмутимо заяви Г. М. - Тромавият ти опит би трябвало да ме обиди.

Бартън сплете пръсти. Даде си сметка, че е прекалил.

- Престани с тези игри, Г. М. - каза той в опит да смени тактиката. - От две години се занимавам с това. Трябва да ми позволиш да го довърша. Стигнах много далеч. - Загледа се обидено през прозореца. - Прекалено далеч.

Мълчанието се проточи.

Накрая Джаспър се наведе и зашепна в ухото на Г. М. Двамата явно обсъдиха възможностите и кимнаха в знак на съгласие.

- Добре, ще ти дадем две седмици - каза старецът.