Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Това се нарича ефект на черната дупка - каза Дейвин. - През хиляда деветстотин четирийсет и седма австрийският логик Курт Гьодел формулирал теорията, но нямало как да я докаже на практика. Той казва така: „На теория можем да пътуваме навсякъде във времето и пространството, стига да успеем да накараме материята да се движи по-бързо от светлината“.

- Сега разбираме как може да стане това - рече Карин. - Установихме, че можем да използваме пулверизатор на частици и лазер с мощност около пет теравата, да го насочим към обекта с контролирана последователност и да го свием в магнитно поле. Това разбива материята на мюони, субатомни частици, наречени кваркглуонна плазма, която се движи почти със скоростта на светлината. Това са процесите на сблъсък и имплозия.

- След това прехвърляме плазмата - продължи Бартън, - като използваме криптираща честота, през магнитного поле на Земята и разпъваме пространството, за да увеличим скоростта. - Отново посочи екрана. - Инфлация и диференциация. Когато честотите на молекулите отговарят на външните честоти на Земята, тялото се възстановява.

- И се получава пътуване във времето - заключи Карин.

- Единствената молекулярна структура, способна да се възстанови, е Ген-ЕП - каза Дейвин, лапна още една бисквита и се загледа в пълните с информация екрани. - Изумително, нали? - От устата му се посипаха трохи.

Андре беше поразен.

- Как сте успели да измислите всичко това, за бога?

- Не сме - отвърна Бартън. - Схемите за прехвърлянето са от древни еврейски писания.

- Древни писания ли?

- Да, от информация, съдържаща се в свитъците от Мъртво море.

- Нима свитъците от Мъртво море са чертежи? - Челюстта на Андре увисна. - Майтапите се!

- Андре, засега трябва просто да ми повярваш. - Бартън се почеса по брадичката. Правеше го винаги, когато беше сериозен. - Това, което ни е нужно в момента, е Ген-ЕП кандидат.

- Пътуване във времето - възкликна Андре. - Направо не мога да повярвам. Така де, знам, че работите върху страхотни неща, но това е направо невероятно.

- Възможно е ДНК лентата да се сглоби за около седмица, но пълното възстановяване на жив организъм ще отнеме най-малко два месеца - каза Дейвин. - Просто не виждам как можем да се вместим в срока. Не и по нормалния начин.

Карин махна трохите от масата.

- Какво ще кажете да преровим протеиновия масив? Може да успеем да ускорим Ген-ЕП процеса, ако си поиграем малко с него.

- Направих някои генетични симулации - обади се Стюарт Гамин, един от по-възрастните учени.

- Добре е като за начало - съгласи се Бартън.

Стюарт обясни какво е направил.

Друг учен вдигна ръка.

- Направих някои проучвания на секвенцията на молекулярното разлагане.

Процесът беше разискван надълго и нашироко - положителни и отрицателни страни, още нови теории. Дейвин водеше разговора, а Бартън седеше умълчан и замислен.

- Мисля, че разполагаме с достатъчно, за да продължим - заяви Дейвин след близо половин час оживена дискусия. Екипът беше разделен на три групи, които трескаво започнаха да пишат на таблетите си, а детайлите се появяваха на екрана на Дейта-Тран на отделни малки фрагменти. „Цялото е по-голямо от сбора на отделните части“ - обичаше да цитира Бартън. Именно затова Меркуриевият екип беше толкова мощен инструмент за решаване на проблеми. Всеки отделен негов член беше гений в едно или друго отношение. А заедно те образуваха свръхгений .

Стартираха се симулации и алгоритми, запълзяха колони числа. Системата Дейта-Тран непрекъснато сравняваше отделните сегменти и ускоряваше процеса. Всичко бе толкова сложно, че обикновеният човек би го възприел като неразбираеми откъси от ненужна информация. От всички страни валяха въпроси. Енергията в помещението се долавяше ясно.

Андре седеше неподвижно - неговият Дейта-Тран сегмент беше празен. Бартън го наблюдаваше внимателно и се питаше дали момчето не се е озовало в твърде дълбоки за него води. Може би всичко това му идваше в повече?

Накрая Андре заговори.

- Ами ако има някой или нещо, което да не ни се налага да пресъздаваме?

Писането и въпросите внезапно секнаха. Всички вдигнаха глави от преносимите си устройства и зяпнаха момчето.

- Искам да кажа, възможно ли е някъде да има естествен Ген-ЕП?

Бартън го побиха тръпки.

- Някой помислял ли е за това? - сериозно попита той.

Всички мълчаха.

Дейвин подаде на Андре бисквита.

- Отлична идея, момчето ми.

Решението беше толкова просто и в същото време отговаряше точно на изискванията на Бартън. Пресъздаването на Ген-ЕП щеше да е истинско чудо за краткия срок, с който разполагаха - а Бартън се нуждаеше не от мишка, а от човешко същество. Това можеше да е най- доброто решение, на което би могъл да се надява. Обърна се към Дейвин.