Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Бърни вдигна шеговито ръка.

- Господин Уилсън, днес не е Свети Валентин! Колко пъти трябва да ти го казвам? — Макар че живееше тук вече повече от трийсет и пет години, акцентът му си оставаше типично индийски.

- Тогава какво ми носиш? - попита с нетърпение Уилсън, докато оглеждаше пратките.

- Няма поща за теб, приятелю. Абсолютно никаква.

- Тогава защо идваш? - попита Уилсън.

- За да разбера какви ги вършиш. - Уилсън се опита да запречи вратата, но Бърни пъхна глава вътре и огледа мъничката стая. - Боже, вярно било. Половината библиотека е изписана на твое име! Явно си се побъркал.

- Просто правя едни проучвания.

Бърни постави тъмнокожата си ръка върху рамото на Уилсън.

- Господин Уилсън, никой, дори ти с твоите невероятни възможности, не е в състояние да прочете толкова много книги. Какво си намислил?

Уилсън погледна назад към стаята.

- Просто обичам да чета.

Бърни се изкиска.

- Щом казваш, мой мистериозни приятелю. Знам, че просто се преструваш, че четеш тези книги. Така че не очаквай да ги връщам вместо теб, когато приключиш. Подозирам, че ще се наложи да наемеш камион.

Вярно беше - Уилсън беше събрал повече книги, отколкото можеше да прочете нормален човек за един месец. Но напоследък бе в състояние да се справи без никакъв проблем с две или три на ден. Способността му да поглъща информация се увеличаваше с изумително темпо.

Бърни махна с ръка към пощенската количка и каза доволно:

- Както и да е, няма картички за теб .

- Очаквам доста картички следващия февруари, ще видиш - уверено заяви Уилсън.

- И сигурно няма да получиш нито една, както тази година.

- Казах ти, всички просто са се изгубили по пощата.

- Разбирам проблема ти - заяви Бърни и се приготви да даде бащински съвет. - Много си придирчив към по-добрия пол. Това е експертното ми мнение. В моята страна навремето имахме уредени бракове. Страхотно! Да. Това е най-добрият начин младежите и девойките да се срещат и да се влюбват един в друг. Между другото, още се практикува по някои места. Това е много по-добър и цивилизован начин да събереш младите. Би се отразило добре на мъж като теб.

Бърни се усмихна и отново показа прелестните си зъби.

- Звучи доста напредничаво - тихо каза Уилсън.

- Точно така се запознах с жена си - продължи Бърни. - Беше такова прелестно създание. Красавица! - Унесе се в спомени. - Баща ми дойде при мен и ми каза: „Намерих ти момиче“. Толкова прав се оказа. – Сложи ръка на сърцето си и килна глава настрани и нагоре, досущ като Джули Андрюс в „Звукът на музиката“.

Уилсън си погледна часовника. Вече му беше трудно да скрива отегчението си.

- Багван - каза той, натъртвайки на името. - Виж, много ми е приятно да си бъбря с теб, но имам много работа, нали разбираш? - Посочи към стаята. - Имам много книги за четене.

- Много ли се разприказвах? - малко притеснено попита Бърни.

- Не-е-е - отвърна Уилсън и отстъпи назад. - Просто съм зает. Ще ми разкажеш другия път. Очаквам го с нетърпение.

- За мен ще е удоволствие... - отвърна Бърни, докато вратата се затваряше пред лицето му.

А после вратата се отвори и Уилсън се появи отново.

- И още нещо, Багван - каза той, сякаш тъкмо се беше сетил. - Следващия път... чукай само когато намериш онези изгубени картички.

Бърни се ухили.

- Много си гаден, господин Уилсън.

Уилсън пак си погледна часовника и се сети, че е закъснял за лекцията на Джени Джоунс. Тя вече беше започнала.

Като сипеше порой ругатни, Уилсън се втурна в стаята, намери път между книгите, грабна идентификационната си значка от масата, изскочи навън и затръшна вратата.

Профуча покрай Бърни и му извика:

- Заради теб закъснях, Багван! Джени страшно ще ми се ядоса!

- Значи всичко е точно така, както трябва да бъде, господин Уилсън! - извика в отговор Бърни.

Вътрешният двор на университета беше точно един квадратен акър, покрит с безукорно поддържана трева. От четирите страни на тревната площ минаваха открити алеи. Хората се бяха разположили на одеяла и се наслаждаваха на есенното слънце. Някои четяха, други бъбреха. Атмосферата бе спокойна и идилична, докато Уилсън не прескочи каменната стена и не хукна през тревата, като заобикаляше и дори прескачаше изпречилите се на пътя му.

Сензорът засече пропуска му и стъклената врата се отвори, докато приближаваше. Задъхан, той се затича по пустия коридор. Стъпките му отекваха от стените. Уилсън отново си погледна часовника, влетя през двойната врата и моментално усети погледите на студентите, които го гледаха от амфитеатралната аудитория. Цифровата черна дъска беше покрита с бележки, а Джени Джоунс, злата вещица на Запада, стоеше до подиума с ръце на кръста.