Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Много мило, че се присъединявате към нас - хладно рече тя.

Джени беше привлекателна трийсет и пет годишна брюнетка, асистент по право. Бе остроумна и своеволна, с красиво тяло и флиртуваща усмивка - и ако зависеше от него, Уилсън никога нямаше да я погледне тая проклета кучка, докато е жив.

По изражението ѝ личеше, че е разстроена, което не беше нещо невъобразимо. Уилсън погледна петдесетината студенти, които го зяпаха безизразно. На четвъртия ред забеляза приятеля на Джени. Изглежда, Алфи - Алфред Суза - за пореден път беше решил да посещава заниманията.

Уилсън харесваше Алф. Да, харесваше да го вижда на лекции и упражнения по същия начин, по който харесваше да му изтръгват ноктите с корените - с клещи. Ситуацията беше сравнима, реши Уилсън - само дето да виждаш Алф май беше по-лошо.

Причината?

Джени и Уилсън навремето имаха връзка. Професор Оутър твърдеше, че запазилите се чувства на Уилсън към нея се основават единствено на факта, че Джени е добра в леглото, но самият Уилсън не беше много сигурен. Трябваше да има нещо повече. Затова Уилсън избра да я презира, след като вече не бяха заедно - реши, че трябва да е или едното, или другото. Нямаше средно положение. Нещата се усложняваха от факта, че общата им дисертация върху търговското право изискваше да водят занятия заедно. Така им се налагаше всяка седмица да търпят по десет мъчителни часа заедно в четене на лекции на гтървокурсници.

- Появяването е много важно - обяви Уилсън на студентите. - И по-точно овладяното появяване. Трябва да го оцените по достойнство. В момента ви давам ценен урок как да не изпадаме в паника, когато колегата ни е ядосан.

И плесна Джени по дупето, за да я накара да освободи подиума.

- Копеле - прошепна му тя.

- Стига де, знам, че ти харесва - прошепна ѝ в отговор той.

Нагласи микрофона и продължи:

- Видяхте колко спокоен бях. - Усиленият му глас изпълни аудиторията. Уилсън спря за момент поглед върху Джени, присви очи, за да подчертае думите си, после отново се обърна към групата. - А сега сериозно. Съжалявам, че закъснях. Имаше ужасен инцидент с един камион със сладолед. Заби се във вратата на кабинета ми и трябваше да си проям път навън. - Потърка корем, оригна се и звукът прогърмя от високоговорителите. - Какви жертви само правя за вас.

По лицата на студентите цъфнаха усмивки. Само Джени и приятелят ѝ изглеждаха неподатливи на хумора му.

Уилсън погледна бележките на цифровата дъска. Познаваше добре материала.

- Търговско право - каза той. - Да се захващаме с него. Как да направим така, че две страни с различни закони и правни системи да могат да решават възникнали помежду им спорове? Много добър въпрос...

Карин Търнбери седеше на третия ред. Двайсет минути търпеливо бе чакала пристигането на Уилсън. „Комедиант - помисли си. - Интересно“. След като вече бе идентифицирала предполагаемия Ген-ЕП кандидат, тя слезе уверено по стълбите към подиума.

- Господин Даулинг, аз съм Карин Търнбери. - Посочи двойната врата вдясно. - Трябва да поговорим на четири очи.

Уилсън погледна въпросително Джени, сякаш питаше дали това не е някакъв номер, после се обърна отново към непознатата. Никога не я беше виждал - щеше да я запомни. Бе привлекателна, елегантна, с фигура на пясъчен часовник, прибрана в бял комбинезон, който можеше да мине за военен, ако не беше цветът му.

Пристъпи до Джени и ѝ прошепна:

- Стриптийзьорка! Това ли е идеята ти за майтап?

Но ако можеше да се съди по враждебната ѝ реакция, Джени нямаше нищо общо с това.

Уилсън отново се загледа в непознатата, като през цялото време си даваше сметка, че студентите следят всяко негово движение. Жената протегна ръка и му подаде визитка. На нея имаше само две релефни думи:

ЕНТЪРПРАЙЗ КОРПОРЕЙШЪН

- Моля ви, господин Даулинг - повтори Карин. - Ще бъда съвсем кратка.

- Ей сега се връщам - разсеяно каза Уилсън на групата.

Джени кипна.

- Да задържа ли дъха си, Уилсън?

- Давай - прошепна ѝ той в отговор.

Последва засуканата брюнетка в празния коридор. „Ентърпрайз Корпорейшън“ означаваше само едно - неприятности.

- Та как ви беше името? - попита той. Не го беше чул добре. Пък и не беше написано на визитката.

- Карин Търнбери - отвърна тя делово. - Работя за „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Уилсън погледна картичката.

- Дискретно... Харесва ми.

Карин го обиколи, като го оглеждаше от главата до петите и вадеше от чантата си някакво малко черно устройство. Отпред нещото имаше оптична леща.