Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Хелена усещаше силата на тялото му и това засили желанието ѝ още повече. Кой бе този мъж, с когото беше в момента? Едва ли някога щеше да научи отговора, но бе сигурна, че той я привлича. И колкото повече се докосваха, толкова повече растеше възбудата ѝ.

Уилсън се дръпна за момент, омагьосан от красотата на Хелена. Синият цвят на очите ѝ го оставяше без дъх. Той я придърпа върху себе си и тя го възседна, като го целуваше още по-страстно. Каквито и да бяха чувствата ѝ към него, точно в този момент страстта ѝ бе очевидна. Тя го желаеше сега, независимо от последствията. Нямаше намерение да чака повече.

Хелена се надигна и той без усилие проникна в нея.

Тя раздвижи бедра със сила, която зашемети Уилсън. Всеки тласък бе чист екстаз. Двамата си пасваха идеално. Сякаш хаосът навън притихна в очакване, докато страстта им се развихряше.

Хелена изстена и впи нокти в кожата на Уилсън. Стонът ѝ беше дълбок, изпълнен с чувство, сякаш се изтръгваше от самата ѝ душа. Усещайки надигащия се в нея оргазъм, тя се отметна назад и привлече Уилсън върху себе си, за да го гледа как я люби, как я обожава, как я поглъща с поглед. Минутите отлитаха като секунди, докато вълната на сливането им се надигаше и отдръпваше на приливи и отливи, също като океан под пълната луна. Темпото се ускори със страстта им, докато не стигнаха до свят, за чието съществуване не бяха и подозирали. И тогава се случи - експлозия от емоция и любов, погледите им се впиха един в друг, докато през телата им минаваше вълна след вълна.

Сякаш всяка капка страст, която бе изпитвал някога Уилсън, се събра в този единствен миг. Отчасти това се дължеше на неочакваното им любене, отчасти - на многократното му флиртуване със смъртта през последните няколко дни. Чувствата му към Хелена бяха толкова силни, че го плашеха. Задъхан, той се отпусна до нея и я притисна към себе си.

Изведнъж се почувства оголен. Не искаше Хелена да разбере чувствата му. Но не си даваше сметка, че в този момент тя вижда ясно през очите му, сред синята мъгла. Сълзите му не бяха тайна за нея.

Визуалната връзка бавно избледня, когато ярък лъч освети носа на царската ладия. Бурята беше престанала, а те дори не бяха забелязали.

- Май в крайна сметка наистина ще се окажеш машина за любов - тихо каза Хелена.

На Уилсън му се прииска да се изсмее, но не успя и вместо това заразглежда ръката ѝ върху кожата си. Искаше да запомни завинаги този момент.

И изведнъж осъзна - беше прекрачил границата, беше направил огромна грешка, като се бе любил с нея. За миг върховното блаженство и задоволеност се смениха с мъка и съжаление.

- Защо си тук? - попита Хелена в отговор на мислите му. - Трябва да ми кажеш.

Той я целуна нежно по челото, като отчаяно се мъчеше да задържи момента, но част от него вече се дърпаше настрана.

- Питала ли си се някога защо имаш чувството, че всяка следваща година отминава все по-бързо и по-бързо? Защо с възрастта времето сякаш ускорява хода си?

- Да - каза тя. - Питала съм се.

- Причината за това е така наречената честота на Шуман. Самото време се движи по-бързо, отколкото би трябвало. И аз бях изпратен от бъдещето, за да забавя хода му.

- Нима пирамидите могат да забавят времето?

- Те са били построени да регулират течението на времето във вселената. Могат както да го забавят, така и да го ускорят.

Намести се до Хелена - голите им тела се преплитаха - и ѝ обясни за Книгата на Исая и за схемите за пътуване във времето. Опита се да ѝ разкаже всичко само за няколко минути - за Меркуриевия екип, за братството Хирбет Кумран и за нашествието на Веспасиан в Юдея. След всичко, през което бяха преминали, тя имаше право да знае защо той е тук. Единствената подробност, която Уилсън пропусна, бе за съществуването на Медния свитък, ключа към разгадаването на тайните. Тази информация бе твърде ценна и опасна, за да се споменава.

- Затова светът е изпълнен с толкова много насилие - рече той. - Заради честотата на Шуман. Когато стане твърде висока, както е сега, тя може да докара хората до лудост.

В ума на Хелена за миг изникна образът на майка ѝ и тя нямаше друг избор освен да се съгласи. Светът беше станал невероятно жестоко място. Хелена го знаеше със сигурност - беше го видяла със собствените си очи.

- И какво следва? - попита тя, сякаш мисията вече беше и нейна.

- За третия портал ли? - отвърна Уилсън. - Той се намира в Англия. На едно свещено за древните друиди място в равнината Солсбъри.

- Стоунхендж ли?