Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Да.

- Винаги съм се чудила защо са го построили.

За първи път от началото на виденията ѝ всичко намираше обяснението си. И въпреки че бе зашеметена от наученото, Хелена се радваше, че е постигнала целта си и е открила истината.

- Самолетът на баща ми е на летището до Кайро - каза тя.

- Когато отворя третия портал - прозаично рече Уилсън, - ще се върна в моето време... в бъдещето. Животът ти ще стане отново нормален - добави той, сякаш ѝ правеше услуга.

Вече беше започнал да задушава чувствата си - нещо, в което го биваше открай време. Прекрасната интерлюдия на фараонската ладия беше приключила. Оттук нататък нямаше мястЬ за объркване и сантименталности - абсолютно никакво място. Той се отдели от нея и започна да се облича. Мускулите и ставите му отново протестираха.

- Хайде - каза той. - Трябва да тръгваме.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий“,

субниво А5 - лаборатория

23 май 2081

11:44

Опитно прехвърляне

Без да си дава сметка, че е минала точно една година, откакто бе хвърлил ези-тура с професор Оутър, Уилсън вървеше след друг учен, Бартън Ингърсън, по чисто белия коридор към лабораторията. Бе изпълнен с неувереност.

Вратата се отвори и той влезе. Погледът му незабавно се насочи към сферата на имплодера, която сияеше застрашително под редицата прожектори. Заоблената прозрачна врата в долната ѝ част беше отворена. Докато приближаваха, той долови тихото бръмчене на кристала.

Бартън спря няколко крачки преди да стигнат.

- Искам да използвам тази възможност и да ви кажа, че свършихте страхотна работа. Уверен съм, че разполагате с цялата необходима информация за изпълняването на мисия Исая.

- Трябваше ли да го казвате точно тук? - попита Уилсън.

- В лабораторията няма системи за подслушване - отвърна Бартън. - Това е конфиденциално работно пространство. Тук можете да говорите каквото си искате. - Той намигна - нещо крайно нехарактерно за него. - Само внимавайте да не разчетат устните ви.

Уилсън виждаше как Меркуриевият екип от другата страна на стъклената стена проверява системите на транспортната капсула. Карин вдигна очи от холографския си компютър и погледите им се срещнаха за момент, след което тя бързо се извърна. Уилсън се обърна и отново се загледа в сферата на имплодера. Някак още не можеше да събере кураж за експеримента - трябваше да намери някакъв начин да забави прехвърлянето.

- Любопитно ми е, Бартън - каза той. - Какво има между вас и Карин?

- Какво искате да кажете?

- Сам казахте, че трябва да сме откровени един с друг.

- Какво намеквате? - попита Бартън. Темата го беше накарала да заеме защитна позиция.

- Знам какво видях.

- Връзката ни е чисто професионална. Уверявам ви.

- Между вас двамата има нещо - каза Уилсън. - И преди да вляза в сферата на имплодера, настоявам да знам какво става?

- За какво говорите?

- Стига! Каните се да изпарите молекулите ми, за бога! Казахте, че трябва да сме честни един с друг. За всичко. Аз изпълних моята част. Очаквам същото и от вас.

- Темата няма отношение към работата ви.

- Не и за мен.

Бартън пристъпи към него.

- Защо си мислите, че има нещо?

- Знам, че има! - уверено рече Уилсън.

- Ох, Господи - въздъхна Бартън.

- Очевидно е, Бартън. - Уилсън се загледа в лицето на Карин зад стъклото. - И не ви обвинявам. Пък и е добре да знам, че не сте толкова съвършен. Това ми дава някаква надежда за бъдещето.

- Мислите ли, че някой друг е забелязал? - тихо попита Бартън.

Уилсън гледаше Меркуриевия екип зад бронираното стъкло.

- Онези хора са невероятно умни, но за ваш късмет не изглеждат особено схватливи, когато става въпрос за взаимоотношения между хора.

Бартън се потърка по брадичката, после, сякаш това обясняваше нещата, каза:

- КИ срещу КЕ. Представихте се невероятно добре на теста за определяне на коефициента на емоционалност, Уилсън. Не би трябвало да се изненадвам на въз- приемчивостта ви.

- Е,и откога е така?

- Сега наистина не е времето да го обсъждаме. Не забравяйте какво трябва да направите. Съсредоточете се.

- Бартън, мой човек. Точно сега всичко, което може да ме спре да вляза в това чудо, ми изглежда чудесна тема. С най-голямо удоволствие бих говорил по нея часове наред.

Бартън погледна часовника на стената.

- Уилсън, съжалявам. Време е да изляза.

Изведнъж дори такова просто нещо като дишането се оказа изключително трудно. Уилсън се загледа с трепет към сферата на имплодера, която тихо бръмчеше.