Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Мокра до кости, Хелена зачете медната табела, сякаш искаше да се разсее от случващото се.

- Принадлежал е на фараона Хуфу - каза тя. - Тук пише, че ладията трябвало да го отнесе в „следващия живот“. Била погребана с него като част от гробните дарове през две хиляди петстотин шейсет и шеста година преди Христа.

Кралската ладия на Хуфу била херметически затворена в трийсетметрова камера в скалата непосредствено до Голямата пирамида, разглобена на общо 650 части. След откриването ѝ и след пет години реставрация била изложена в цялото ѝ великолепие в чисто новия си музей, построен точно на мястото, където е лежала скрита толкова години.

Отвън блесна светкавица и изтрещя гръм.

Уилсън си представи как огромният съд се е носил плавно по водите на Нил преди повече от 4500 години, как платната потрепват на вятъра, а робите наблягат на веслата. Представи си и самия Хуфу с пищна корона и препаска през бедрата. Четирите му жени се излежаваха на палубата. Деца, сред които и вторият му син Хафра, играеха на слънце около него.

Хелена приглади назад мократа си коса.

- Колко според теб ще продължи тази буря?

- Не много - отвърна Уилсън, макар че нямаше представа. Затътри се по стъпалата до следващото ниво, чиято бетонна площадка минаваше по цялата периферия на залата. Ладията беше великолепна. Дъските все още бяха тъмни като зряла слива, всички сглобки пасваха безупречно. На палубата, към кърмата на кораба, имаше една-единствена каюта. Уилсън се прехвърли на борда и надникна. Вътре имаше прозрачни розови и светлосини завеси, които висяха от тавана. Ниското позлатено легло бе отрупано с десетки меки възглавници.

От различни места на покрива започна да тече вода и да се събира на растящи локви на пода.

- Ако бурята се засили, остава само да се надяваме, че това нещо все още може да плава - каза Уилсън.

Хелена си спомни мъката, която беше изпитала, докато Уилсън лежеше в обятията ѝ и тя го смяташе за мъртъв. Чувството беше смазващо дори и сега. Тя го наблюдаваше внимателно - характерната му походка, мускулите на голите му гърди и корема, усмивката, от която лъхаше пълна увереност, че знае какво прави. Вече го възприемаше като красив, а не като досаден, какъвто ѝ се бе сторил отначало. Влезе след Уилсън в каютата, разкопча бронежилетката и я пусна да падне на пода. Мокрите ѝ дрехи полепваха плътно по тялото ѝ.

Погледна го в очите.

Начинът, по който го гледаше, го смути ужасно.

- Няма начин да излезем оттук, докато бурята не отмине - меко рече тя. - Нали?

- Май да.

- Е, значи оставаме тук?

Уилсън погледна към прозорците на източната стена на музея. Бурята вилнееше още по-силно, покривът на сградата стенеше и скърцаше, сякаш всеки момент ще бъде отнесен.

- Май си права - каза той, но преди да успее да довърши, устните ѝ се впиха в неговите и езикът ѝ се озова в устата му. После тя се дръпна и го отблъсна.

Уилсън се запита дали това не е експеримент, за да види дали той ще отговори на целувката ѝ.

Хелена стоеше мълчаливо и изглеждаше умислена.

Капка дъждовна вода се стече по лицето ѝ и тя я близна, когато стигна горната ѝ устна. После посегна към копчетата на ризата си и започна да ги разкопчава едно по едно. Бурята продължаваше да блъска стените на музея, докато тя събличаше военната дреха и остана гола до кръста, също като Уилсън.

Гледката го накара да отстъпи назад, забравил всякакви болежки. Уилсън се спъна и падна на леглото. Хелена бавно изпълзя по копринения чаршаф и се притисна в него. Устните им отново се срещнаха в нежна целувка, която бързо се изпълни със страст. Вятърът тресеше стените на музея, но въздухът в каютата на царската ладия оставаше напълно неподвижен. Мокрите дрехи пльосваха една по една на дървения под, топлината на телата им бързо изсушаваше кожата им.

Докато плаваше с „Номер двайсет и осем“, Уилсън си бе фантазирал за подобен момент - и ето че той се бе сбъднал. Всичко бе толкова естествено и просто, докато кожата докосваше кожата на другия и изследваха страстно телата си с устни.

Хелена отново пусна език в устата му, после целувките ѝ се спуснаха по шията и гърдите му. Уилсън я гледаше, наслаждаваше се на начина, по който се движеше, на извивките на тялото ѝ. За момент се запита дали фараонът Хуфу е правил любов с някоя от жените си на същото това място. Лично според него нито едно от удоволствията, изпитани от владетеля на Египет, не можеше да се сравнява с блаженството, което изпитваше той в момента.