Кристофър Райд - Честотата на Шуман

В този миг Уилсън погледна стената зад тях и ахна.

В камъка имаше гладък черен диск, изработен от нещо като керамика, разположен на височината на гърдите. Уилсън внимателно огледа останалите блокове, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.

Междувременно Хелена продължаваше да ври и кипи.

- Каква беше паролата? — попита тя. - Онази, която ти е дал Бартън?

- Тази част я измислих.

Тя го погледна объркано.

- Измислил си я?

- Нали казах.

- Значи няма парола?

- Правилно.

- Тогава откъде беше така сигурен, че Висблат лъже?

- Мога да ти гарантирам едно - Бартън никога не го е пращал тук. Ако го беше направил, Висблат щеше да знае, че съвпадението е просто пътепоказател на съдбата. Чувах тоя проклет израз поне десет пъти на ден цели две седмици. Както и да е... Висблат твърдеше, че животът на Бартън зависи от това вторият портал да остане отворен. В това нямаше никакъв смисъл... и все още няма.

Хелена зяпаше стоящия пред нея Уилсън и изведнъж ѝ се прииска да се ощипе. Той беше жив, пред нея, без риза, ходеше си така, сякаш нищо не се беше случило. Левият крачол на панталоните му бе изпоцапан с кръв, но иначе Уилсън си изглеждаше съвсем наред. Направо да не повярваш.

- Да видим какво ще стане, а? - Уилсън решително натисна черния керамичен диск. Чу се силно хрущене, сякаш камъни се търкаха един в друг.

- Защо го направи? - нервно попита Хелена и се огледа трескаво. - Каквото и да докоснеш, предизвикваш земетресение! - Погледна със страх тавана. Очакваше всеки момент оттам да западат още камъни.

Вместо очакваното земетресение в стената на пирамидата се появиха две пукнатини с височина около два метра, от които потече безобиден бял пясък. След секунди камъкът се разцепи под собствената си тежест и се сгромоляса. Появи се V-образен отвор, от който лъхна хладен въздух.

- Прекалено много се притесняваш - каза Уилсън.

- Само те моля да ми обещаеш, че няма да докосваш нищо друго.

С тихо пукане се запалиха още светилници и се видя стръмно тясно стълбище, водещо нагоре в пирамидата.

- Май в такъв случай ще е по-добре да не ти разказвам за стаята на портала - отвърна Уилсън и без да чака отговор, хвана Хелена за ръка и я поведе по стълбището.

Изкачиха поне стотина стъпала, след което стълбището зави наляво. Пред тях заблестя силна бяла светлина.

Уилсън приближи триъгълния вход и надникна с присвити очи.

Помещението беше с формата на пирамида, със страна около десетина метра в основата и триъгълни стени, които се стесняваха нагоре. Отвътре стаята бе почти фосфоресцираща -светлината се отразяваше от стените и почти ги заслепяваше. На всяка стена имаше по един- единствен йероглиф. Уилсън добре познаваше образите. Север, юг, изток и запад. В центъра на помещението имаше голям каменен пиедестал с цилиндрична форма и равна горна част. Върху него беше поставен кристален модел на пирамида.

- Задачата е да вземем малката пирамида и да я пуснем в една от тези. - Уилсън посочи многобройните квадратни вдлъбнатини в кръглата повърхност. Бяха над осемдесет, подобни на някаква гигантска шахматна дъска, изсечена в камъка.

- Откъде да знаем в коя точно? - попита Хелена.

Уилсън скочи върху пиедестала и се приготви да повдигне голямата колкото юмрук пирамида от стойката ѝ.

- Освободи изгряващото слънце — тихо повтори той по памет. Това означаваше, че трябва да се ориентира към една от двайсетината вдлъбнатини в източния квадрант - слънцето изгряваше на изток. Поставянето на кристалната пирамида към изгряващото слънце щеше да отслаби земното магнитно поле чрез намаляване на честотата на Шуман. Поставянето ѝ на запад щеше да има обратния ефект.

- Но позициите са десетки - каза Хелена.

Уилсън потърка палец и показалец и вдигна малката полирана пирамида от мястото ѝ. Стените на помещението незабавно станаха алени.

- Този път няма да има бури, нали? - попита Хелена. - Светкавици и такива неща?

- Няма начин - отвърна Уилсън.

Кристалната пирамида вибрираше в ръката му. Усещането бе много сходно с онова от Медния свитък, само че с по-висока честота.

- Чуваш ли това? - попита той. Когато движеше пирамидата, честотата се променяше. Уилсън я прекара над множество квадрати в източния квадрант и за секунди откри мястото, където кристалът трептеше подобно на Медния свитък. Това бе най-близко до 6,53 херца, доколкото можеше да прецени.

Инстинктивно постави пирамидата на мястото ѝ.

Червените стени станаха абсолютно черни и от кристала изскочи ослепителен бял лъч, насочен към върха на помещението. Зашеметен от ярката светлина, Уилсън залитна назад и падна от пиедестала в краката на Хелена. Целият пиедестал се раздвижи и започна да се върти обратно на часовниковата стрелка, все по-бързо и по-бързо - белият лъч светлина пронизваше мрака на широки дъги, подобно на миниатюрен прожектор. Докато подиумът се въртеше все по-бързо, свистящият звук, който издаваше, ставаше все по-силен.