Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Повече време ли ми предлагаш?

- Не. Просто отговори на въпроса, ако обичаш.

Бартън погледна Уилсън.

- Щеше да е първият ми избор дори да разполагах с неограничено време.

- Добре - каза Г. М. - Това исках да чуя. А сега ме запознай набързо с развитието на проекта, след което можете да продължите работа. Сигурен съм, че графикът ви е натоварен. А часовникът тиктака.

Бартън потърка длани.

- Работата върви по график и екипът ще бъде готов да проведе опита след четири дни, по обед. Експериментът ще изпрати Уилсън трийсет минути в бъдещето. Той ще изчезне от сферата на имплодера, когато лазерите разпаднат атомите му, след което ще бъде вкаран в земното магнигно поле от инфлатора. Точно трийсет минути по-късно неговата кварк-глуонна енергия ще се появи отново през магнитния портал и той ще бъде възстановен в първоначалния си вид.

Уилсън разтърка слепоочия. Стресът му си личеше съвсем ясно.

- Звучи доста просто - рече Г. М., малко развеселен от реакцията на Уилсън. Джаспър отново прошепна нещо в ухото на дядо си и старецът повдигна вежди. - Точно така, благодаря, Джаспър. Има и още нещо... искаме да възстановиш Андре Стайнбек на мястото му.

Бартън внезапно загуби самообладание.

- Той е използвал системата за сигурност, за да ме шпионира! Лично го открих.

Г. М. поклати глава.

- Нашето разследване показва, че системата не е била използвана от него. Някой друг е научил паролата му. Оказва се, че Андре е невинен.

Бартън се загледа през прозореца.

- Тогава кой ме е наблюдавал?

- Не сме сигурни.

- Не е удобно да връщам Андре в екипа - заяви Бартън. - Намираме се на много отговорен етап от проекта. Дори най-малката грешка може да доведе до невъобразими проблеми. Трябват ми хора, на които да мога да се доверя.

- Въпросът няма да се обсъжда - прекъсна го Джаспър.

- Подривате авторитета ми - отвърна Бартън.

- Това е незначителна цена, приятелю. - Г. М. се подпря на бастуна и се изправи. - Имаш късмет, че направо не спрях опита. - Явно срещата беше приключила. - Незабавно ще върнеш Андре на мястото му. Погрижи се. - Усмихна се бегло на Уилсън. - Желая късмет и на двама ви, господа. Особено на вас, господин Даулинг.

Високата дъбова врата се отвори и Синтия посочи към асансьорите.

- Оттук, господа.

Щом вратата се затвори, Джаспър скръсти ръце на гърдите си.

- Това не ми харесва, дядо.

Г. М. внимателно седна на мястото си.

- Интересно, нали?

- Трябва да прекратим опита. Прекалено е рисковано.

- Ако Бартън успее - каза старецът, - ще разполагаме с невероятно оръжие. Представи си какво може да се постигне с пътуване във времето. Направо свят да ти се завие.

Джаспър се взираше безизразно през прозореца. Слънцето се беше спуснало зад хоризонта и небето бе изпълнено с виолетови тонове, преминаващи нагоре в черно.

- Разбирам какви са ползите, дядо. Просто се питам дали всъщност имаме контрол върху онова, което се случва. Това ме тревожи. - Той потупа с пръст долната си устна. - Бартън казва всичко на Уилсън. Очевидно е. Ясно е, че те вече са знаели, че ще разберем, че Медният свитък е оригинален.

- И младежът дори не трепна, когато разбра, че Бартън го е шпионирал - съгласи се Г. М.

- Нито когато спомена за втория Ген-ЕП кандидат - добави Джаспър. - Започвам да се съмнявам в отношенията и мотивите им, дядо.

- Да, така е. Личи си, че доста са се сближили за това кратко време. Изненадващо е. Много нетипично за Бартън. По принцип той е доста придирчив към хората. - Г. М. отпи глътка вода. - И двамата се владееха много добре. - Той се замисли за момент. - Уилсън е интересен тип, нали? Прекалено самоуверен. Което е необичайно... особено при тези обстоятелства. Трябва да му намерим слабото място. Нещо различно от парите.

- Ще го проуча отново.

Г. М. се загледа в дървената кутия на масата.

- Трябва да има някаква причина Бартън да иска да има достъп до Медния свитък. Като се замисля, номерът с преструването, че е фалшив, изглежда абсурден. Бартън се е нагърбил с куп неприятности, а той никога не прави нещо, без да има много основателна причина. Медният свитък е важен... просто трябва да е така. - Старецът вдигна белия си бастун. - Прав беше, че ми обърна внимание, Джаспър. Като начало разбери защо Медният свитък от Кумран е толкова важен. Нека някой го проучи отново. Явно пропускаме нещо.

Г. М. не знаеше, че Джаспър вече е натоварил Андре с тази работа.

- Сигурен ли си, че искаме да продължим опита? - попита Джаспър.

Старецът кимна замислено.