Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Защо сте поискали да видите това, ако сте си мислели, че е копие? - попита Г. М.

- Просто е - замислено отвърна Уилсън. - Ако Медният свитък е фалшив, то същото би могло да се отнася и за Книга Естир.

- Какво точно означава това?

- Ако Книга Естир е фалшива, цялата работа с пътуването във времето може да се окаже доста объркана. Това означава по-голяма опасност. Което пък за мен означава по-голяма компенсация.

Погледна Синтия. Личеше ѝ, че го смята просто за използвач. Но Уилсън реши, че при тези обстоятелства алчността е най-сигурният му резервен ход.

Бартън идеално заличи следите му.

- Меркуриевият екип е напълно уверен, че Книга Естир и схемите в нея са истински, Уилсън.

- Вие бяхте уверени. Аз обаче не бях.

Г. М. се замисли.

- Сега доволен ли сте?

Уилсън потърка брадичката си по начина, по който го правеше Бартън.

- Доколкото е възможно, да.

Г. М. постави ръка върху бастуна си от слонова кост.

- Много добре ви разбирам, господин Даулинг. Експериментите с пътуване във времето будят сериозни тревоги у мен. Но въпреки това зная, че трябва да продължим. Аз също не съм много доволен от всичко това, но все пак ще отстъпя.

- Бихте ли влезли в онази кристална капсула и бихте ли позволили молекулите ви да бъдат разградени и изстреляни със скоростта на светлината? - попита Уилсън.

Г. М. се усмихна.

- Не, не бих.

- Простете за любопитството, но смятате ли ме за луд?

- Ни най-малко. Смятам, че сключихте сделка, която ви е изгодна. Разбирам ви. Самият аз съм сключвал много такива сделки. - Г. М. замълча за момент. - Има риск. Това е безспорно. - Той отново замълча. - В резултат двамата с Джаспър сме силно загрижени относно опита. - Старецът премести погледа си върху учения. - Имаш ли да кажеш още нещо по въпроса?

- Само едно - спокойно отвърна Бартън. - Опитното прехвърляне няма да представлява опасност за „Ентърпрайз Корпорейшън“. Можеш да си сигурен. Информацията е била записана не случайно в тези свитъци преди две хиляди години. От интелект, който далеч надвишава нашия.

- Точно това ме тревожи - каза Г. М.

- Странно. Аз пък го намирам за успокояващо - отвърна Бартън.

Г. М. леко наклони глава настрани. Без да си дава сметка, точно в този в момент той решаваше съдбата на мисия Исая.

- Преценката ти винаги е била достатъчна за мен, Бартън. Ще позволя да продължиш.

- Имаме още въпроси, дядо - намеси се Джаспър.

- Не съм забравил, Джаспър. - По знак на Г. М. Синтия прибра Медния свитък в кутията и затвори капака.

- Е, Бартън, какво ще ми кажеш за резултатите от електроенцефалограмата на Уилсън? Разбрах, че алфа- и бета-вълните му са необичайно силни. Каква е причината за това?

- Лично повторих изследванията на Уилсън - спокойно отвърна Бартън. - ЕЕГ машината, използвана при първото изследване, не е била в изправност. Първоначалните резултати бяха абсолютно нелепи - разбрах го в мига, когато ги видях. Уилсън е напълно нормален.

Бартън продължи с подробности за грешката с електроенцефалограмата и какво е предприето, за да бъде поправена.

- Добре - каза Г. М. - Достатъчно. Доволен съм. Да поговорим за нещо по-сериозно. Разследването на Джаспър показа, че ти си един от хората, използвали нелегално системата за сигурност от първа степен. Знаеш, че не бива да го правиш, приятелю.

Бартън вдигна ръце, сякаш се предаваше.

- Знаех си, че ще повдигнеш въпроса. Опитвах се да защитя „Ентърпрайз Корпорейшън", Г. М. Сигурен съм, че вече си наясно. Използвах системата само за да следя Уилсън. За нищо друго. Очаквам да ми простиш тази недискретност.

Г. М. погледна Джаспър.

- Вярно ли е?

- Да, дядо, изглежда, че случаят е такъв.

Г. М. се намести на стола си.

- Е, това ми се струва достатъчно разумно основание. - Той забарабани замислено по масата. - Бартън, заради теб няма да разгласяваме случая. Между другото, защо предпочете господин Даулинг пред другия господин от Европа?

- Господин Даулинг, знаете ли, че има и друг кандидат? - попита Джаспър.

Уилсън кимна.

- Да, зная. Още от самото начало се мъча да убедя Бартън да използва именно него.

Фриволният му коментар беше посрещнат с гробно мълчание.

Бартън прочисти гърлото си.

- Той просто се пошегува, Г. М.

Г. М. повтори въпроса, този път още по-сериозно.

- Като изключим очевидното чувство за хумор на господин Даулинг, който явно много те забавлява... защо избра тъкмо него?

- Защото несъмнено е по-добрият избор.

- Ако разполагаше с повече време, пак ли щеше да се спреш върху него?