Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Разбира се - отвърна Бартън, имитирайки езика на тялото на Г. М.

- Кажи ми тогава, какво толкова има в този проект, че се държиш толкова различно?

Последва кратка пауза.

- Не бих казал, че е така - отвърна Бартън.

- Сериозно?

Бартън помълча секунда.

- Аз поне не виждам разлика.

- Ще поставя въпроса иначе. Ако свитъците от Мъртво море по някакъв начин ти кажат да предадеш „Ентърпрайз Корпорейшън“, би ли го направил?

Външно Бартън остана абсолютно спокоен.

- Свитъците от Мъртво море са били написани преди хиляди години, Г. М. Не виждам как биха могли да ни повлияят по някакъв начин. - Логиката нямаше нищо общо с твърденията на Бартън, че всичко съществува едновременно, но сега не беше моментът Уилсън да повдига този въпрос.

Г. М. се облегна в стола си.

- Кажи ми, стари приятелю, ами ако кодираните послания от свитъците по някакъв начин поискат да задържиш информация за себе си? Би ли го направил?

Бартън се замисли за момент.

- Ако съм убеден, че няма опасност за „Ентърпрайз Корпорейшън“ или за някой от членовете на Меркуриевия екип, може би ще я запазя в тайна. Да. - Джаспър се наведе към дядо си и зашепна нещо в ухото му. Бартън продължи: - При всеки наш експеримент има известен риск, който трябва да се държи под контрол. Винаги е било така. Поне според моя опит.

- Значи ми казваш, че имаш тайни, така ли?

- Ако спестяването на информация, която не е абсолютно необходимо да знаеш, може да се нарече тайна - да. Меркуриевите проекти винаги са сложни. Не мога да ти казвам всичко, което се случва. В противен случай няма да правим нищо.

- А как решаваш кое трябва или не трябва да знам?

Бартън си пое дъх.

- Ти ми посочваш целта, Г. М. И аз винаги ти давам резултат. Не забравяй, че изградихме тази компания заедно. Винаги е било така и винаги ще бъде така, поне за мен. Това е една от причините за моите успехи. Ти ми плащаш да намирам решения. И аз правя точно това. Досега никога не си ме питал как... а само кога.

Г. М. го изгледа изпитателно.

- Днес започвам да питам как. Нещо против?

Бартън дори не мигна.

- Щом искаш.

Г. М. докосна интеркома на ревера си.

- Донесете го.

Четиримата отново замълчаха, загледани един в друг. След секунди на вратата се появи Синтия, носеше дървена кутия. Уилсън винаги се радваше да види красива жена като нея, но този път пулсът му се ускори не от фигурата ѝ, a от кутията. Тя внимателно я постави на масата, отвори капака и извади Медния свитък от Кумран.

- Е, кажи ми - рече Г. М. - Какво общо има това с пътуването във времето?

Известно време Бартън се взираше мълчаливо в медната тръба. Накрая каза:

- Уилсън искаше да го види.

Погледът на Г. М. се насочи към Уилсън.

- Защо искахте да го видите?

- Беше загрижен... - започна Бартън, но Г. М. го прекъсна насред изречението.

- Не ти, Бартън. Господин Даулинг може да отговори и сам.

- Помолих Бартън да ми го покаже - предпазливо каза Уилсън.

- И защо? След като това - той вдигна свитъка - би трябвало да е просто копие?

Уилсън усещаше, че Тредуел знаят, че това е оригиналният Меден свитък. Това бе единствената причина въпросът да бъде зададен по този начин. И противно на инструкциите на Бартън реши да рискува с истината.

- Мисля, че ще откриете, че това е истинският Меден свитък от Кумран - уверено рече той.

На лицето на стареца не се изписа никаква изненада. Той отново погледна Бартън.

- Каза ми, че е копие.

- Уилсън е прав - продължи Бартън. - Ако е взет от склада, наистина в момента държиш истинския Меден свитък от Кумран. Поръчах да бъде изработено копие и го размених с оригинала във фоайето, за да имам достъп до него, когато е необходимо.

- Защо ти е да го правиш?

- Защото в един момент смятах, че Медният свитък е важен.

- А сега какво смяташ? - лукаво попита Г. М.

- Свитъкът, който държиш, няма отношение към проекта.

Погледът на Г. М. прониза Уилсън.

- Тогава защо поискахте да го видите?

- Защото този свитък не води към никакво съкровище - отвърна Уилсън.

- Обяснете, моля - подкани го Г. М.

Бартън почтително поиска да отговори и Г. М. се съгласи. Ученият заразказва подробно за римската кампания на Веспасиан и безценните съкровища от Храма.

- И този свитък така и не е довел до никакво съкровище? - попита Г. М.

- Именно - отвърна Бартън.

- Тогава към какво води?

- Не съм сигурен, Г. М. Може да не води до нищо - каза Бартън.

Старецът въртеше свитъка в крехките си ръце и светлината танцуваше по бляскавата медна повърхност. Уилсън отново се убеди, че това е един от най-невероятните предмети, които е виждал. Никога нямаше да забрави усещането, когато го държеше, едва доловимата му вибрация. Синтия внимателно взе свитъка от Г. М. и го постави на масата.