Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Не го слушай - с мъка успя да прошепне Хелена.

- Кажете ми какво искате - извика Уилсън, без да обръща внимание на предупреждението ѝ.

- Както вече ви казах, вторият портал е компрометиран. - Гласът на Висблат бе необичайно спокоен, сякаш четеше доклад. - Не го отваряйте. Продължете направо към третия.

- Откъде да съм сигурен, че мога да ви се доверя?

- Не можете.

- Тогава защо да ви се доверявам?

Висблат се ухили.

- Защото можех да ви убия, ако исках.

Това изобщо не накара Уилсън да му повярва.

- Трябва сериозно да поработите върху умението си да убеждавате.

- Този портал наистина е компрометиран - каза Висблат, като едва сдържа избухването си.

- Откъде да съм сигурен?

Последва дълга пауза.

- Просто знам...

- И откъде знаете?

- Какво значение има? - Този път в гласа на Висблат се долавяше раздразнение, сякаш търпението му се беше изчерпало. Дясното му око потрепваше, ръцете и пръстите също. - Бартън Ингърсън е причината да съм тук, глупак такъв!

Уилсън беше потресен.

- Да! Именно той ме прати да ви спра. Ха! - Едрият мъж се държеше така, сякаш току-що беше свалил кент флош роял на покер турнир. - Не е нужно друго обяснение, господин Даулинг. Именно Бартън Ингърсън ми каза, че във втория портал е бърникано.

- Значи и вие сте от бъдещето? - смотолеви Уилсън.

В отговор Висблат отново се изсмя като побъркан.

- Че откъде другаде да съм?

Уилсън присви очи зад слънчевите очила.

- Докажете го.

И Висблат го доказа.

- Вие сте Ген-ЕП кандидат, господин Даулинг. - Отново говореше спокойно, сякаш беше очаквал въпроса. - Разполагали сте само с четиринайсет дни да се подготвите за мисията. Бартън Ингърсън е бил единственият, който е знаел, че ще пътувате назад във времето. Всички останали от Меркуриевия екип са си мислели, че ще бъдете изпратен само на трийсет минути, и то в бъдещето. - Висблат определено се наслаждаваше, личеше му. - Много добре сте се справили с научаването на всичко само за четиринайсет дни.

- Кой всъщност ви е изпратил? - попита Уилсън, като нарочно позволи в гласа му да се прокрадне съмнение.

- Казах ви. Бартън Ингърсън.

- И сте станали командир в полицията?

- Трябваше да си запълвам времето някак. Чакам ви от години, господин Даулинг.

- Не го слушай - прошепна Хелена. От върха на носа ѝ висеше капка пот.

- Я си затваряй устата! - избухна Висблат.

- С Бартън имаме парола точно за такъв сценарий - каза Уилсън. - Начин за отменяне на мисия Исая. Кажете паролата и ще направя онова, което искате.

Лицето на Висблат остана безизразно.

- Е? - нетърпеливо го подкани Уилсън.

- Няма никаква парола - отвърна Висблат и дяс- ното му око отново трепна. - И ви предупреждавам, господин Даулинг, че не обичам игрички. - В него се надигаше нова вълна на враждебност. - Активирате ли втория портал, Бартън ще умре. Да, глупако! Ще умре! Животът му зависи от това порталът да остане затворен.

Само при споменаването на нещо толкова шантаво на Уилсън му се зави свят.

- Той лъже - прошепна Хелена.

Изведнъж умът на Уилсън се проясни. Сякаш думите на Хелена го бяха освободили от хаотичните мисли, които му пречеха да разсъждава. Права беше - Висблат лъжеше.

- Смятате ли - попита Уилсън, - че съвпадението е пътепоказател на нещо?

Висблат като че ли се смути.

- Що за тъп въпрос?

- Обзалагам се, че нямате представа къде е любимото място за риболов на Бартън.

Висблат погали цевта на пистолета си, сякаш беше любимата му котка.

- Казах ви... ако не ме послушате, Бартън никога вече няма да лови риба!

- Качвали ли сте се някога на връх Уитни?

Висблат закрачи напред-назад, като се мъчеше да изчисли колко време ще му отнеме отново да влезе в лабиринта, да намери входа, през който бе минал Уилсън, и да стигне до моста му, за да му набие здравата канчето.

Уилсън се загледа в черната бездна между двата моста.

- Искате ли да ви покажа нещо? - Свали слънчевите си очила и погледна командир Висблат право в очите.

Но реакцията беше неочаквана.

Краката на Уилсън моментално се подкосиха. Гърдите му се стегнаха, сякаш някой го беше стиснал в менгеме. Изпитваше страх. Парализиращ страх. Сигурно потвърждение, че оптичните тракеноиди на Висблат са подсилени.

- Здравата ме ядосвате, господин Даулинг - каза Висблат. Стоеше неподвижно на мостчето и трептящата светлина на светилниците осветяваше гневните му очи. - Нима си мислите, че ще се поддам на някаква си жалка тракеноидна реакция? Никога няма да можете да се сравнявате с мен! - Висблат прецени разстоянието между двата моста, даде си сметка, че няма да успее да прескочи, отстъпи крачка назад и вдигна пистолета.