Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Пътят на успеха - преведе Уилсън.

- Мъдрост... Разум... Вяра... Сила.

Висблат влетя в първата стая и погледна стените.

- Следвай изгряващото слънце - прочете той на глас и без никакво колебание се хвърли към входа с надпис „Запад“.

Пътят към успеха. Уилсън моментално позна отговора. Беше записан в Книга на Исая. Отговорът бе Вяра ; просто нямаше друг начин.

Този път последваха безброй стъпала, които водеха нагоре, след което коридорът отново рязко зави надясно. Хелена и Уилсън се катереха, като прескачаха през две стъпала, и стигнаха до третата стая. Отново имаше четири входа, но този път шестата стена беше празна. Над входовете също не се виждаха никакви символи. Единствената разлика бе, че три от коридорите бяха осветени, а в четвъртия цареше пълен мрак.

„Въпрос на вяра“, сети се Уилсън, хвана Хелена за ръка и я поведе в мрака. При пълното отсъствие на светлина, колкото и слаба да бе, омега-командата му бе напълно безполезна.

Напредваха пипнешком метър по метър, направиха поредния завой и се заизкачваха по стъпала.

- Надявам се, че знаеш какво правиш — обади се Хелена.

Висблат влезе в третата стая и без никакво колебание се насочи към тъмния коридор. Чу отпред шепота на Хелена и извика в мрака:

- Господин Даулинг, трябва да ме изслушате. Спрете! В пирамидата е бърникано. Трябва да спрете! Правите грешка!

Гърленият глас на Висблат отекна в коридора.

- Не го слушай - тихо каза Хелена. - Той лъже. Усещам го.

Уилсън се зачуди как Висблат ги е последвал с такава лекота.

Някъде напред се появи светла точица и двамата се затичаха с всички сили към нея.

Озоваха се в нова добре осветена стая, еднаква с предишните. Четирите коридора, водещи от нея, бяха гьмни.

Уилсън прочете йероглифите на стената на загадките.

- Влезе. Измина много стъпала - преведе той. - Къде се намираш сега?

Погледът му се насочи към входовете.

- Изток... Запад... Горе... Долу...

Хелена провери колтовете и попита:

- Кой е отговорът? Избирай по-бързо!

Уилсън знаеше, че Сфинксът гледа на изток. Това означаваше, че когато бяха влезли в първата стая, са били с лице на запад. Опита се да пресъздаде пътуването им дотук стъпка по стъпка.

Хелена чуваше отекващите в коридора стъпки на Висблат. Приближаваше се, като вече не тичаше, а вървеше с дълги равномерни крачки. По лицето ѝ изби пот. Представи си как Висблат изниква пред нея. Страхуваше се от очите му и мисълта да ги види отново я изпълваше с ужас.

Бяха сменили посоката много пъти и Уилсън реконструира пътуването, доколкото можеше. Според преценката му се намираха там, откъдето бяха започнали, но трийсетина стъпки по-нагоре. Отговорът трябваше да е Горе .

Хвана Хелена за ръка и бързо я поведе в мрака. Искаше му се да направи проверка за всеки случай, но Висблат беше плътно зад тях.

Не бяха изминали и двайсет крачки, когато подът под тях изведнъж изчезна и те полетяха в мрака!

- Трябва да поговорим! - извика Висблат, като се мъчеше да потисне надигащото се в него отчаяние. - Трябва да ме изслушате!

Влезе в четвъртата стая. Нямаше никого. Чу стърженето на бронежилетката на Хелена по пясъчника и без усилие установи входа, през който бяха минали. За всеки случай се върна да прочете надписа, след което огледа оставените по пясъка следи.

Хелена и Уилсън излетяха през нещо като тръба в поредната добре осветена стая. По време на цялото падане Хелена беше в телепатична връзка с Уилсън, втората за последните пет минути. Вече се беше научила да вижда през очите му и едновременно през своите собствени.

Сърцето на Уилсън биеше бясно, докато четеше надписа върху стената на загадките.

- Предопределеният ще поеме по верния път - прошепна той.

Имаше четири необозначени входа, водещи към пълен мрак. Подът беше покрит с тънък слой пясък и Уилсън внезапно осъзна, че Висблат може да види следите им. Явно това беше причината да ги следва така лесно. Без да каже нито дума, Уилсън стъпи рязко в пясъка и посочи отпечатъка на Хелена. Тя го разбра моментално и двамата бързо се разтичаха из стаята, като влизаха и излизаха от коридорите.