Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън откри и втория символ, бръкна в джоба си и извади счупен молив.

- Лошо.

- Разбира се, че е лошо! - изсъска тя.

Той избра по-дългото парче и хвърли другото настрани.

- Не това. Моливът ми се е счупил.

Втори войник пробяга пред отвора.

- Каквото и да правиш, прави го бързо! - примоли се Хелена.

Уилсън вкара острия край на молива във вдлъбнатината, маркираща средата между двата символа, натисна молива в гранита... и се чу леко изщракване.

- Не мърдайте! - извика някой. - Няма да пострадате!

Уилсън удари стелата с юмрук. Нищо!

А после по повърхността на камъка потече струйка бял пясък.

Висблат закрачи към египетските войници в подножието на Сфинкса. Макар че времето беше жизненоважно, не се затича - реши, че ако тича, ще изглежда отчаян и ще проличи, че нещата са извън контрола му.

Посрещна го някакъв офицер със зачервени от сълзотворния газ очи.

- Приклещени са - каза той и посочи. - Въоръжени са.

Висблат погледна, но видя само мрак.

- Идиоти, казах ви да не го пускате там! - изруга той. - Някой да ми донесе прибор за нощно виждане. Бързо!

През визьора за нощно виждане Хелена видя познатото лице на командир Висблат, появило се за миг иззад ъгъла. Пулсът ѝ моментално се ускори.

- Висблат дойде - нервно каза тя. - Тук е от поне две седмици.

- Трябва да ми спечелиш още време - отвърна Уилсън.

- И какво да направя? - кисело попита Хелена. - Да го помоля да почака ли?

- Направи нещо!

Хелена се прицели в резервоара на мотоциклета и дръпна спусъка. Машината експлодира със силен жълт блясък и оглушителен гръм.

Ослепен от ярката светлина, Уилсън беше принуден да прекрати омега-командата.

- Имаш двайсет секунди бонус! - гадно каза Хелена.

Пламъците танцуваха високо във въздуха и температурата между лапите на Сфинкса се повиши. Уилсън отново се съсредоточи върху Стелата на съня - пясъкът вече течеше силно. Въпреки това той отново удари плочата с юмрук, сякаш по този начин можеше да го накара да потече още по-бързо.

Войниците се бяха събрали от другата страна на пламъците и се готвеха да атакуват.

- Десет секунди - каза тя и вдигна колтовете. - После загазваме здравата.

Пясъкът течеше от четирите страни на плочата. Уилсън усещаше как огънят зад него отслабва; светлината бързо намаляваше. Изведнъж се чу пукот и Стелата на съня падна назад.

Пред Уилсън зейна абсолютно черен вход.

Двамата се оттласнаха от гладката каменна стена и полетяха във вертикална шахта, обгърнати в пълен мрак. Падаха сякаш безкрайно дълго в някакъв безкраен абаносов свят. Въздухът фучеше в ушите им. Постепенно тунелът стана полегат и движението им се забави, докато не спряха в мрака.

Чу се тихо изпукване и на стената заигра самотната светлина на меден светилник. После пукането се повтори и блесна ново пламъче. Светилниците се запалваха един след друг и се видя абсолютно прав коридор, водещ към пирамидата.

Във въздуха танцуваха прашинки.

- Следващия път - озъби се Хелена - можеш да кажеш: „Хей, сега ще те бутна в бездънна дупка в земята!“ Просто за разнообразие. Така няма да ми изкараш съвсем акъла!

- Мислех, че ще си ми благодарна - отвърна Уилсън, докато се изправяше.

- Ако това е представата ти за забавление...

Сдържа се и млъкна. Бяха късметлии, че се измъкнаха. Тя прибра единия колт и свали визьора за нощно виждане. Устройството беше непоправимо счупено и Хелена го захвърли. Едва сега обърна внимание на миризмата.

- Мирише доста странно.

Уилсън вече беше тръгнал напред.

- Защото сме първите хора, стъпващи в този коридор от четири хиляди и петстотин години. И като си помислиш, че светилниците още работят! Изумително. Собственикът на блока, в който живея, не може да поддържа дори асансьорите в работещо състояние.

Тайният вход беше отворен и Уилсън го нямаше, осъзна Висблат. Изчака нетърпеливо пламъците да угаснат и заобиколи изгорелите остатъци от мотоциклета, като се мъчеше да запази спокойствие.

- Вържете дълго въже тук - каза и посочи падналата плоча. - Ето тук. И го пуснете в шахтата. Никой да не влиза вътре. Скоро ще се върна.

Офицерът го погледна уплашено.

- Господине! Не бива да влизате вътре. Ще ви сполети проклятието на Абу ал Хул.

Висблат го изгледа свирепо.

- Суеверен глупак! Изпълнявайте. Завържете въже, ясно?

Офицерът отстъпи крачка назад, обзет от необясним страх: беше зърнал за момент очите на Висблат.

Командирът се обърна и се загледа към недрата на Сфинкса; дълбоко долу трептеше светлина.