Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- А ако скрие очите си, ще бъде ли в безопасност? - попита Бартън.

- Тъмни очила или нещо подобно ще свърши идеална работа. Всичко, което покрива ириса. Постоянните контактни лещи са малко по-сложни, но мисля, че си заслужават. Очилата са неудобни. Може да паднат и тогава ще имаме проблем. - Дейвин посочи с пръст дясното си око. - Реакцията се предизвиква само при пряк контакт очи в очи. Да, предлагам да използваме затъмнени контактни лещи. Най-добре е да не рискуваме.

Зазвъня телефон и Карин скочи.

Бартън кимна.

- Прав си, Дейвин. Няма смисъл да рискуваме. Заеми се с изработката на лещите.

Карин закри слушалката с длан.

- Бартън. Г. М. иска да те види.

Бартън се зачуди каква ли е причината, но не се обезпокои.

- Кажи му, че идвам.

- Иска да заведеш и Уилсън Даулинг.

Бартън се усмихна насила - това изобщо не му харесваше.

- Кажи му, че ще отидем след половин час.

Едва успяваха да разрешат един проблем, а се появяваше друг.

Кайро, Египет

Платото Гиза

20 декември 2012

23:57

Мисия Исая - ден двайсет и шести

Ръмженето на мотоциклета отекваше от стените на мастабите. Лесно беше човек да си представи, че това е гласът на оживелия Сфинкс. Заедно с него се появи и ослепителна светлина на фар, насочен право към очите на Уилсън. Той беше вдигнал позорно ръце в знак, че се предава. Нямаше къде да бяга. Огледа голите каменни стени. Ако се опиташе да ги прекатери, дали щяха да го застрелят?

- Качвай се! - извика женски глас.

Лъчът леко се отклони и Уилсън успя да види мотоциклетиста. Беше Хелена! Тя вдигна визьора на шлема си и нетърпеливо потупа седалката зад себе си.

- Качвай се! - извика отново. - Бързо!

Уилсън се вцепени.

- Хайде де! - извика тя.

Уилсън най-сетне дойде на себе си, скочи на задната седалка и хвана Хелена през кръста. Тя беше с черен военен екип, два пистолета бяха закачени на някаква бронежилетка с множество джобове, затваряни с велкро.

- Търсих те навсякъде - каза тя.

- Към Сфинкса! - извика Уилсън. - Трябва да идем при Сфинкса!

Хелена извъртя кросовия мотор и излезе със зигзаг на открито - в неправилната посока.

- Към Сфинкса! - отново извика Уилсън. - Трябва да стигна до Сфинкса!

- Навсякъде е пълно с войници! - извика му в отговор тя.

Уилсън се вкопчи още по-силно в кръста ѝ.

- Обърни!

Ярки проблясъци от стрелба осветиха дюните и куршумите засвистяха над главите им. В този момент предното колело пропадна в някаква канавка и двамата изхвърчаха през кормилото и паднаха в пясъка.

Хелена моментално скочи и стреля три пъти напосоки в мрака. После клекна под прикритието на мастабите и смъкна шлема си.

- Тук са от седмици! - каза гневно тя.

Падналият на една страна мотоциклет продължаваше да ръмжи, фарът му осветяваше огромните варовикови блокове на източната страна на пирамидата на Хафра.

Три коли - сребриста лимузина и два черни „Форд Бронко“ - се носеха по булеварда с палмите, водещ към платото Гиза. Нямаше други автомобили. Когато изкачиха едно възвишение, недалеч от пирамидите видяха проблясъци от стрелба.

- Какво става? - изръмжа Висблат в радиостанцията.

- Притиснахме ги! - отговори приглушеният глас на офицера. На заден план се чуваха гърмежи. - Няма да ни избягат!

- Спрете огъня! - нареди Висблат. - Това е заповед! Не бива да бъде нараняван!

- Те са двама!

- Спрете огъня! - повтори Висблат.

Изстрелите продължаваха да ехтят в мрака, разнообразявани от време на време от някой трасиращ куршум. Уилсън намери приложение на откраднатия визьор за нощно виждане - сложи го на Хелена и го включи.

След като вече можеше да вижда добре, тя надникна иззад гранитния блок, зад който се бяха скрили, и после заяви решително:

- Няма да позволя да ме арестуват! Да го знаеш. Ако трябва, ще се измъкна с бой, но няма да се предам. В никакъв случай.

Точно в този момент се възцари зловеща тишина.

Стрелбата беше спряла.

- Трябва да стигна до Сфинкса - настоя Уилсън. - Жизненоважно е.

- Ако случайно не си забелязал, имаме си неприятности - ядно рече Хелена. - В дюните има поне трийсет войници, които явно не одобряват плановете ти за туристически обиколки.

- Въпреки това отивам!

Хелена го зяпна.

- Ти върви натам - каза Уилсън и посочи другия край на гранитния блок. - Аз тръгвам в обратната посока.

Хелена поклати глава.

- Не. - Беше рискувала всичко, бе дошла чак тук въпреки волята на баща си, за да намери Уилсън. Имаше прекалено много опасности и въпроси без отговор, за да го пусне да продължи сам. Беше въвлечена в това - каквото и да бе то - и беше твърдо решена да изиграе своята част.