Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Ароматни облачета тютюнев дим се понесоха над него и Уилсън реши, че най-добрият му шанс да остане незабележим е да изчака, без да се опитва да се измъкне.

Когато най-сетне изпуши лулата, старицата я почука в решетките и догарящите листа паднаха на земята до клекналия Уилсън. Докато посягаше да дръпне завесата, тя го зърна под прозореца.

Уилсън вдигна пръст пред устните си и прошепна:

- Ш-ш-ш...

В отговор между решетките се подаде цевта на пушка!

Уилсън скочи и побягна, после се присви.

Оръжието изтрещя и ярък червен пламък блъвна към него!

Уилсън се метна на земята, а на стената срещу него се появи дупка. По калдъръма се посипаха парченца мазилка.

Залитналата назад от отката старица тромаво се опита пак да провре цевта през решетките. Уилсън се възползва от удобния момент, пристъпи напред, изтръгна пушката от ръцете ѝ и я хвърли на земята.

После отново вдигна пръст пред устните си.

- Казах – ш-ш-ш!

За момент двамата стояха, вперили погледи един в друг.

Уилсън си спомни, че никога не беше харесвал особено леля си Марта.

А после от гърлото на старицата изригна смразяващ кръвта писък - силен и пронизителен, като летящ към целта си камикадзе. Беше по-ужасяващ и от гърмежа на пушката.

В съседните къщи вече бяха светнали лампи.

Започнаха да се отварят прозорци.

Уилсън се втурна към ъгъла, зави надясно - и изведнъж се озова пред заведението „Пица Хът“, което бе търсил. Вратите му бяха затворени с катинар, а светлините вътре бяха угасени.

Някъде отзад местната леля Марта продължаваше да крещи.

Уилсън се втурна през улицата и затича към дюните. Градът се бе разпрострял чак до подножието на платото Гиза и стигаше на метри от древния некропол. Неочаквано Уилсън видя пред себе си съвършените силуети на две гигантски пирамиди, очертани на фона на нощното небе. Бяха по-близо, отколкото предполагаше. Помисли си, че разполагането на „Пица Хът“ на това място си е чист цинизъм, и се зачуди как ли биха реагирали фараоните на подобно кощунство.

Пирамидата на Хуфу беше най-голямата и най-близката. Следващата беше на Хафра - вторият портал. Лесно можеше да се разпознае по острия връх - горната третина все още беше покрита с оригиналната облицовка от бял варовик.

Уилсън не можеше да види оттук третата пирамида, тази на Менкаура. Много по-малка от другите две, тя се губеше зад тях. Мъгливата светлина на града се стапяше в нощното небе. Луна нямаше. Единствената звезда, която се виждаше ясно, беше Полярната.

Уилсън се спусна по стръмната дюна и потъна в още по-черен мрак. Пясъкът скърцаше под него, докато се катереше на четири крака към върха на следващата дюна. Изкачи я, погледна надолу и прошепна:

- Активирай Опосум.

„Господи...“

Мракът изчезна и той видя колосалните пирамиди в цялото им ъгловато великолепие. Бяха огромни като планини, много по-големи, отколкото бе очаквал. Бяха издържали на природните стихии повече от четири и половина хилядолетия. Уилсън си спомни арабската поговорка, която му бе казал Бартън:

„Човекът се страхува от времето, а времето се страхува от пирамидите“.

В подножието на двете най-големи пирамиди бяха подредени подобни на пейки гробници. Бяха стотици. Древно гробище. Това бяха така наречените мастаби - малки гранитни постройки с височина около два метра, подредени в перпендикулярни редове. Всяка мастаба бе съхранявала тялото на благородник, живял през Четвърта или Пета династия, между 2600 и 2300 година преди новата ера.

Три по-малки пирамиди, в които били погребани трите любими жени на Хуфу, се издигаха западно от мастабите. Всяка беше висока двайсет и пет метра, но те изглеждаха като играчки в сравнение с грамадата, която фараонът бе издигнал за себе си.

Това беше пътят, по който трябваше да поеме Уилсън под прикритието на мрака - между трите по-малки пирамиди и мастабите.

Докато пълзеше възможно най-тихо по пясъка, Уилсън можеше да види лицето на Сфинкса на не повече от четиристотин метра - гледаше към него над дюните. Уилсън се гордееше със себе си - бе успял да стигне чак до Египет и входът към втория портал се намираше съвсем близко.

Офицерът от египетската армия, застанал високо на източната стена на пирамидата на Хуфу, нагласи фокуса на уреда си за нощно виждане. Високотехнологичното устройство му осигуряваше идеална видимост в тъмното, макар и в зелени оттенъци.

Офицерът откачи радиостанцията от колана си и прошепна в микрофона на арабски: