Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Открих цел! На сто и петдесет метра на изток. Идва към вас. Движи се право напред. Не го изпускайте от поглед. - Превключи канала и заговори на английски. - Сър, имаме нещо.

Долу на платото двама командоси от най-елитната част от Египетските въоръжени сили, Отряд 999 за пряко действие и разузнаване, вече тичаха през редиците камъни. Екипирани с уреди за нощно виждане и радиостанции, двамата се движеха бързо и безшумно.

- Държите ли го? - попита сърдит глас.

Офицерът приближи радиостанцията към устата си.

- Да, държим го на прицел. Сам е.

- В никакъв случай не бива да бъде нараняван - каза дълбокият глас. - Разбрахте ли?

- Да, сър. - Офицерът кимна. - Разбирам, сър. - Гледаше как хората му уверено приближават целта.

Командир Висблат се качи на задната седалка на сребристата лимузина. Прозорците на колата бяха затъмнени.

- Повтарям - не бива да бъде нараняван. В никакъв случай не сваляйте слънчевите му очила. Разбрахте ли ме? - Шофьорът затвори вратата след него. - Просто го задръжте, докато дойда.

Офицерът отново смени канала на радиостанцията и заговори на арабски:

- Не бива да бъде нараняван. Повтарям. Не бива да бъде нараняван.

Командосите от Отряд 999 - поддържаха зрителна връзка - спряха и кимнаха. Целта им се намираше само на метри от тях. Двамата бяха обучени да действат в идеален синхрон.

Уилсън беше напълно изненадан, когато двама войници изскочиха пред него. Бяха с визьори за нощно виждане. Явно Фарук Насър беше казал истината - руините се пазеха от войници.

Дулата на два автомата гледаха право към него.

- Горе ръцете! - викна на английски единият войник.

- Няма убива! - добави вторият.

Уилсън се престори на объркан в тъмното - войниците нямаше как да разберат, че вижда идеално. Двамата го приближиха под ъгъл четирийсет и пет градуса.

Изведнъж Уилсън се метна към по-близкия и смъкна визьора му. В отговор изненаданият командос даде откос с автомата си.

С визьора в ръка Уилсън се втурна към убежището на мастабите. Зави наляво... надясно... и хукна към Сфинкса. Между руините се чу рев на двутактов мотор. Приближаващите светлини го ослепиха.

„Имат мотоциклети!“ - осъзна Уилсън.

Зави рязко надясно... после наляво, но моторът продължаваше да го следва. Всичко ставаше все по-ярко и му пречеше да вижда. Нямаше друг избор освен да отмени командата Опосум.

Внезапно се препъна и падна.

Ревящата машина бе точно зад него!

Уилсън скочи и отчаяно затича отново. Сянката му летеше по земята пред него. С последни усилия той се метна между някакви гробове. Тук разстоянието между мастабите бе по-малко и на моториста щеше да му е по-трудно да го последва.

Но в следващия миг видя, че е попаднал в задънена улица!

Моторът спря и му препречи пътя за изтегляне. Ярката светлина на халогенния фар го освети.

Беше капан.

Калифорния, Америка

Сграда „Меркурий“, етаж 2

19 май 2081

19:12

4 дни преди опитното прехвърляне

Бартън се чудеше как да препрограмира температурните подавания към транспортната капсула незабелязано и затова слушаше разговора, който се водеше около него, с половин ухо. Знаеше, че няма да му е лесно да заблуди екипа - всички бяха специалисти. Но трябваше да го направи. Единственият начин Уилсън да бъде изпратен седемдесет и пет години в миналото бе температурата на транспортната капсула да се повиши със седемнайсет градуса.

Карин, Бартън и Дейвин седяха на сините канапета в „зоната за дискусии“ и пиеха зелен чай, а вълните шепнеха тихо на заден план. Срещата им продължаваше вече повече от два часа. Над тях висеше холографски работен лист, пълен с данни от симулации на прехвърлянето, разделени на различни секции.

Дейвин виждаше, че Бартън не ги слуша внимателно, и затова повтори:

- Виж, Бартън, ако пратим Уилсън, без да го модифицираме, има реална опасност той да бъде отслабен при прехвърлянето.

Бартън се върна в реалния свят.

- Извинявай. Какво каза?

- Че Уилсън може да бъде отслабен при прехвърлянето.

- Какви ще са страничните ефекти? - попита Карин.

Дейвин избърса очилата си с кърпичка.

- Зависи колко далеч във времето ще пътува.

Думите му напълно извадиха Бартън от унеса му.

- Това пък защо? - попита той.

Дейвин си сложи очилата и обясни:

- Симулациите ми показват, че времето действа като филтриращ механизъм. Явно е свързано с магнитната честота на Земята. За щастие Уилсън ще пътува през съвсем кратък отрязък от времето. Трийсет минути напред е почти нищо. Въпреки това изследванията ми показват, че след прехвърлянето той може да стане обект на нападение. - Дейвин застана зад канапето и направи серия тай-чи движения. Ризата му беше извадена от панталона, престилката му бе измачкана. - Направих изчисленията. - Спря след третото движение, явно уморен от минималното натоварване, и разтри отпуснатия си корем. - Има вероятност да стане обект на оптична тракеноидна реакция.