Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Уилсън неведнъж беше виждал снимки на зловещата статуя от пясъчник. Огромен лъв, легнал по корем, с изпънати предни лапи и високо вдигната глава - главата на фараона Хафра. До изображението се появи допълнителна информация:

Сфинксът

Дължина:57 м

Ширина:6 м

Височина:20 м

Построен от:Фараон Хафра, IV династия, роден през 2558 г. пр.н.е., починал през 2532 г. пр.н.е.

Арабско име:Абу ал Хул (Баща на ужаса)

- Защо Баща на ужаса? - попита Уилсън.

- Имало поверие, че всеки, който посегне на Сфинкса, ще бъде прокълнат за вечни времена - отвърна Бартън. - Според легендата нощем чудовището броди в мрака и поглъща душите на онези, които заплашват да го осквернят. И напълно основателно, тъй като той е входът към втория портал.

Бартън начерта права линия между Сфинкса и пирамидата на Хафра.

- Той се намира на повече от петстотин метра между тази и тази точка. Влиза се през таен вход.

Входът се появи на екрана.

- Входът се намира между предните лапи, зад каменна плоча, известна като Стелата на съня. Ще трябва да научите някои египетски йероглифи. - Бартън му се усмихна. - Като се имат предвид познанията ви по староеврейски, това едва ли ще е проблем за вас.

- След като влезете - Бартън прокара маркера под алеята, - ще се озовете в тунел, който води към пирамидата. Тук нещата започват да стават сложни. - Той отпи глътка кафе.

- Ще влезете в Лабиринта на Хафра, който представлява серия от стълбища и тунели. Има пет стаи на решението, през които трябва да минете успешно, за да влезете в пирамидата - избори, които трябва да направите. Ще трябва да учите усилено, за да преодолеете тази част. Не мога да ви помогна с въпросите, защото не съм сигурен какви точно ще са загадките. Според текста те се сменят всеки ден.

„Как е възможно това?“ - запита се Уилсън. Погледна отрупаната с храна маса. Апетитът му си беше отишъл. Имаше прекалено много неща, за които трябваше да мисли.

Река Нил

Кайро, Египет

20 декември 2012

17:20

Мисия Исая - ден двайсет и шести

Докато наближаваше брега в сгъстяващия се сумрак, Уилсън се увери, че очилата му са закрепени здраво с ластик. Свали платната и „Номер двайсет и осем“ се плъзна между няколко фелуки и леко заора в пясъка. Уилсън скочи на брега; стъпваше на твърда земя за първи път от седмици и краката му започнаха да треперят.

Алуминиевата мачта се извисяваше над него и той осъзна, че е започнал да я обича. Реши, че ако успее да се върне жив у дома, един ден ще си купи такава платноходка. Потупа с обич носа: даваше си сметка, че може би никога повече няма да види „Номер двайсет и осем“ и че ще трябва да търси друг начин за придвижване, след като приключи тук. Ако се съдеше по Чичен Ица, след активирането на втория портал тук щеше да се разрази пълен хаос.

Автомобили и мотопеди със запалени фарове сновяха безразборно по улиците на Кайро, сякаш тук не съществуваха никакви правила за движение. По тротоарите бързаха хора - предимно мъже с костюми, но от време на време можеше да се види и по някой дрипав просяк. Сградите също бяха смес от модерни, добре осветени офиси и овехтели постройки, имащи вид на изоставени от поне сто години. „По размери и население Кайро прилича на всеки огромен град“, помисли си Уилсън, докато вървеше уверено по улицата. Беше точно онова, за което се бе надявал - оживен и безличен, място, където можеш да се движиш незабелязано. Напомни си, че е тръгнал на мисия, предречена от векове, и че нищо не е в състояние да го спре.

Спря го обаче някакъв пълен мъж с роба на червени и бели ивици.

- Трябва ви водач, да?

Уилсън поклати глава.

- Нямам нужда от водач.

Мъжът го сграбчи за китката.

- Аз покаже забележителности! Великолепен град. Да... великолепен! Древен, прекрасен, чудесен! - Мъжът беше нисък, с добре поддържан мустак. На главата му беше кацнал червен фес с рошав черен пискюл. Личеше му, че обича да си хапва - Уилсън реши, че коремът му е като на жена в седмия месец.

- Покаже забележителности - с надежда каза местният.

- Нямам нужда от водач, благодаря.

- Аз Фарук Насър - гордо каза мъжът. - Най-добър водач в Кайро. Покаже всичко.

Лъхаше на алкохол и краката не го държаха много стабилно. Посочи към реката и показа с ръце.

- Вие слязъл от платноходка, да? Аз заведе в най-добри хотели. Барове. Жени! - Завъртя дебелите си бедра, видя, че Уилсън не се съблазнява от чувственото му представление, и предложи нещо по-културно. - Обиколка на стар град, да? Пирамиди. Иска такси? Аз заведе където иска.