Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Трябва да отида! - настоя Уилсън.

- Отиваме заедно - твърдо рече тя.

- Има таен вход - обясни Уилсън. - Между предните лапи на Сфинкса. - Протегна ръце напред и сви юмруци, имитирайки статуята. - Между тях има каменен нагръдник. - Докосна гърдите си. - Входът е зад него и е абсолютно наложително да вляза вътре.

- Да влезем вътре - поправи го Хелена, бръкна в един от многобройните си джобове и извади кутия сълзотворен газ - британски „Пейнс-Уесекс“ за контролиране на масови безредици. Устройството имаше силен експлозив и първо зашеметяваше, а после обездвижваше. – Имаме само един шанс да се измъкнем - заяви Хелена. - Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

- Сигурен съм.

- Един шанс! - повтори тя и се приготви да дръпне халката.

Уилсън дори не трепна.

- Действай!

Хелена посочи падналия мотоциклет.

- На три. - Халката се освободи с метално изщракване. - Едно... две... три!

Запрати с все сили гранатата към войниците и тя избухна във въздуха.р ослепителна светлина, съпроводена от гръм, след което падна в пясъка и забълва разширяващ се облак сълзотворен газ.

Яркият блясък на гранатата освети купето на лимузината и Висблат викна:

- Господи! Казах ви да спрете огъня!

Слушалките му изпращяха.

- Опитват се да избягат!

- Това е онази кучка Хелена Каприарти. Сигурен съм. - Висблат побутна шофьора по рамото и посочи напред. - Карайте към Сфинкса. По-бързо! - Извади своя „Магнум“ 44-ти калибър и провери пълнителя. После отново вдигна радиостанцията.

- Пратете всичките си хора към Сфинкса! Обкръжете го! Никаква стрелба! Разбрахте ли? Те се опитват да стигнат до Стелата на съня.

Хелена изправи мотоциклета, изключи фара и изчака сякаш цяла вечност, докато Уилсън скочи на седалката зад нея. После даде газ, двигателят изрева и двамата полетяха през задушливия дим към Сфинкса. Очите на Хелена горяха от химикалите и тя затаи дъх, за да не се задави.

Войниците бяха навсякъде - някои се превиваха в агония от дима, други бяха заслепени от гранатата и никой не стреляше. Всички бяха за момент извън строя.

Мотоциклетът набра скорост, спусна се в някакво малко дере и изхвърча от другата страна.

Излязоха от отровния облак и се понесоха покрай Храма на долината, като едва не блъснаха двама войници. Никой не стреляше. Отново полетяха високо във въздуха. Хелена бързо зави, спусна се по пясъчния склон между руините и наби рязко спирачка пред Сфинкса.

Уилсън активира командата за нощно виждане и се затича между протегнатите лапи. Звездите блестяха ярко. Сфинксът беше огромен, гигантските му лапи се извисяваха на четири метра и според преценката на Уилсън беше невъзможно да бъдат изкачени. Единственият начин да се стигне до Стелата на съня бе да се върви право напред, между лапите.

Хелена пусна мотоциклета да падне, извади два еднакви пистолета „Колт“ и нервно отстъпи заднешком в задъненото пространство.

Уилсън се загледа в тържественото лице на фараона Хафра, очертано над него на фона на небето. Носът и брадата на статуята бяха отчупени преди много векове, а самото лице бе пострадало силно от ерозията. Въпреки това огромните каменни очи продължаваха да гледат втренчено и заплашително на изток към Кайро.

- Абу ал Хул - прошепна Уилсън. Бащата на ужаса.

Хелена беше до него, насочила колтовете назад към входа.

- Надявам се да знаеш какво правиш.

Пред гърдите на Сфинкса се издигаше четириметрова стела от червен гранит, поставена тук през 1396 г. пр.н.е. Йероглифният надпис върху нея разказваше историята на египетския принц Тутмос IV, който заспал в сянката на статуята. По онова време Сфинксът бил затрупан до шията в пясък. Според надписа, докато Тутмос спял, Сфинксът се явил в съня му и се оплакал, че тялото му се разпада от пясъците. На принца било обещано един ден да стане фараон, ако го освободи, ремонтира изроненото му тяло и го възстанови в някогашната му слава.

Според надписа Тутмос изпълнил заръката и както му било обещано, след по-малко от година станал фараон на Египет.

Уилсън огледа Стелата на съня. Не си личеше някой да е правил нещо с нея. Той прокара пръсти по стотиците йероглифи, които я украсяваха. Те бяха с различни размери и покриваха плочата изцяло. Уилсън изчисли датата, като взе предвид, че вече минава полунощ, за да определи кои два знака да търси. Бързо откри първия.

Египетски войник изтича пред лапите на сфинкса. Хелена го забеляза и без да се обръща, прошепна тревожно:

- Тук са.