Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Изпълнявайте.

И скочи в отвора.

Коридорът между Сфинкса и пирамидата на Хафра беше абсолютно прав, поне докъдето виждаха. Бяха падали доста дълго в мрака и нямаше как да определят на каква дълбочина се намират.

- Когато стигнем края - каза Уилсън, като продължаваше да крачи енергично напред, - ще се озовем пред четири входа. Началото на Лабиринта на Хафра.

- Лабиринт ли?

- Да, лабиринт.

- Пак се почва, Уилсън. Поредната пирамида... в поредната страна.

- Как ме намери?

- О, лесен си за откриване.

- Виденията ли?

- Някаква старица стреля по теб в една уличка - каза тя.

- Да... дъртата каирска леля Марта. Едва не ме уби.

Хелена го хвана за ръката и го дръпна да спре.

- Защо са ти тези пирамиди? Моля те, кажи ми...

- Пирамидата на Хафра е построена над естествен енергиен източник. - Уилсън отново тръгна напред. - Гигантски енергиен портал. И аз трябва да го активирам.

- Колко са тези портали?

- Три. Този е вторият. - Уилсън се замисли за момент.

- Къде е Естир?

- При Джордж - отвърна Хелена. - Между другото, имаш много поздрави от него.

- Как е той?

- В момента съди полицейското управление на Хюстън за неправомерно използване на сила и задържане. Спечели ли, ще получи обезщетение. Ако някой извлече полза от цялата тази бъркотия, това ще е той.

Уилсън се усмихна.

- Висблат ли каза, че си видяла? - сети се той и усмивката му изчезна.

- За първи път преди седмица... съвсем случайно, на улицата. Забранено е посещаването на Сфинкса след залез-слънце. Предполагам, че заради теб.

- Стелата на съня може да се отвори само нощем - обясни Уилсън. - През деня не действа.

Явно Висблат наистина знаеше всичко за мисията му.

- Навсякъде из Гиза са разположени войници - каза Хелена. - Медиите твърдят, че било заради заплаха от терористи. Ти не си терорист, нали?

- Зависи от това на чия страна си.

- Моля те, не ме обърквай още повече.

- Разбира се, че не съм терорист. - На Уилсън не му стигна кураж да признае, че Хелена не му е излизала от ума през последните три седмици. - Но около мен не е безопасно - добави той. - Не биваше да идваш.

- Имаш нужда от мен - решително заяви тя.

Изведнъж тишината в коридора бе нарушена от слабо стържене, което се усилваше. След секунди командир Висблат се претърколи на пода само на стотина метра зад тях.

Уилсън и Хелена се спогледаха тревожно.

- Май наистина имам нужда от теб - каза Уилсън и двамата си плюха на петите.

Коридорът най-сетне свърши в добре осветена шестоъгълна стая.

Идеално симетричното помещение беше с островръх таван и стени от правоъгълни варовикови блокове. Имаше пет входа - онзи, през който бяха дошли, и четири други. Шестата стена беше покрита с йероглифи. Шафрановожълтите символи бяха запълнени с катранено- черно. Бяха изумителни.

Това беше загадката на стаята, изписана с египетски йероглифи.

Погледът на Уилсън се стрелна към четирите входа - над всеки имаше по група символи. Многото часове учене се отплащаха - той можеше да преведе въпроса без усилие.

- Следвай изгряващото слънце - прочете той.

Загледа се към надписите, по един над всеки вход.

Не му беше трудно да разпознае символите.

- Север... Юг... Изток... Запад.

Север, посоката на даряващите живот води на Нил. Юг, където расте папирусът. Изток, символизиращ града, живота и храната. Запад, мястото на мъртвите. Египетските гробници се намираха на западната страна на Нил.

Фин пясък се сипеше от малки пукнатини в тавана и се стичаше по стените. Уилсън знаеше какво означава това. Предупреждението на Бартън бе вярно - след минути лабиринтът щеше да се срути и да смаже всичко вътре.

Хелена погледна назад. Висблат тичаше през силещия се пясък към тях.

- По-бързо, Уилсън! - прошепна тя.

- Слънцето изгрява на изток - промърмори Уилсън.

- Това означава, че слънчевите лъчи пътуват на запад. Това е отговорът - Запад!

Посочи последната врата отляво и двамата затичаха по някакво безкрайно стълбище. Накрая коридорът рязко зави надясно и се озоваха в друго помещение. Тук също зееха четири входа, над които имаше други надписи. На шестата стена ги очакваше нова загадка.

- Какво пише? — нетърпеливо попита Хелена.