Кристофър Райд - Честотата на Шуман

- Засега ще оставим Бартън да продължи. Но за всеки случай постави него и господин Даулинг под непрекъснато наблюдение. Ако са замислили нещо, искам да науча преди да го предприемат.

Платото Гиза, Египет

Под пирамидата на Хафра

21 декември 2012

00:51

Мисия Исая - ден двайсет и седми

Земетресението се усилваше. По тавана зейнаха пукнатини. Въздухът се изпълни с прах. Светилниците изпопадаха от стените и мракът от бездната ги погълна.

Сякаш целият свят бе станал нестабилен и трепереше.

Хелена се наведе над окървавеното тяло на Уилсън. Куршумът беше попаднал в лявата половина на гръдния кош, разкъсвайки плътта. Тя затърси пулс, но не успя да го долови. В същото време се мъчеше да защити Уилсън от валящите отгоре отломки. Един от четирите моста, най-далечният, изведнъж се откъсна от основите си, запращя и застърга и гравитацията повлече огромната му маса надолу в пропастта. С оглушителен трясък четирите входа към лабиринта се затвориха едновременно.

Хелена придърпа безжизненото тяло на Уилсън към себе си. Нямаше къде да избяга. Нямаше как да се измъкне. Всичко около нея се гърчеше неудържимо. Мостовете от двете страни изчезнаха с рев. Хелена беше обхваната от такъв ужас, че трябваше да се съсредоточи, за да диша. Мостът, на който се намираше, щеше да рухне всеки момент.

Внезапно се възцари пълна тишина.

Дори изпълнилият залата прах сякаш увисна неподвижно във въздуха. Земетресението беше спряло.

Притиснала тялото на Уилсън, Хелена отново потърси някакъв признак на живот. Беше го гонила непрекъснато през последния месец, а сега той лежеше мъртъв в обятията ѝ. В много отношения почти не го познаваше, но помежду им несъмнено имаше някаква връзка, която май вече беше изгубена завинаги.

Хелена се огледа отчаяно с надеждата да намери изход. В тъмната подземна зала не бе останало нищо освен моста, на който бяха двамата с Уилсън, и няколко светилника, задържали се като по чудо на стените. Хелена си помисли, че в известен смисъл решимостта й да намери Уилсън беше като този мост - бе издържала въпреки всичко, докато целият свят около нея се разпадаше.

Впери поглед в лицето на Уилсън и каза утешително:

- Избрал си правилната врата, Уилсън. Избрал си правилния път.

И в следващия момент остана като гръмната, понеже очите на Уилсън се отвориха.

Той дишаше - и се взираше тревожно в нея. Как беше възможно това? Ризата му бе напоена с кръв точно под сърцето и през разкъсаната материя се виждаха неравните краища на раната.

- Активирай Славей - прошепна Уилсън и се намръщи от болка.

Чертите му моментално се отпуснаха. Като изпаднал в транс, той седна с отсечени като на робот движения, разкъса ризата си и бръкна с пръсти дълбоко в раната, сякаш се опитваше да извади нещо заседнало между ребрата му.

Елена потръпна, докато гледаше как кръвта се лее от отворената рана.

- Активирай какво? Как е възможно да си жив? - промълви тя и се дръпна назад, сякаш виждаше призрак.

На трептящата светлина на светилниците Уилсън се опитваше с двете си ръце да извади нещо, заседнало между ребрата му. Накрая успя. Без да показва никакви признаци на болка, той избърса предмета от кръвта и го вдигна, за да го видят.

Между пръстите му имаше голяма сребърна монета.

Хелена отново се наведе напред, мъчеше се да проумее какво става.

Уилсън внимателно покри раната с разкъсаната си кожа. Краткият оглед показваше, че ребрата му определено са счупени. Той погледна отново окървавената монета и видя вдлъбването на мястото, където я бе улучил куршумът.

- Какво става, по дяволите? - прошепна Хелена. - Как... как ?

Уилсън вдигна монетата между пръстите си. Египетска лира - същата, която му бе дал дядо му в бъдещето. Неговата монета на съдбата . Въпросът как е била повредена - тайната, която бе измъчвала Уилсън толкова време - най-сетне намери отговора си.

- Не би трябвало да си жив! - възкликна Хелена.

- Куршумът улучи монетата на Фарук - каза Уилсън. - Беше в джоба на ризата ми. - Макар и останал без сили от изцелителната команда, той все още можеше да си спомни лицето на дребния египтянин.

Ченето на Хелена увисна.

- Улучил е монета в джоба ти? - Тя беше сащисана. - Нищо ли не чувстваш?

В този момент някои от виденията ѝ намериха донякъде обяснение. Уилсън имаше начин да се справя с болката - именно така бе успял да избяга от болницата онази нощ. Хелена седна по турски на моста пред него. Не смееше да помръдне от страх, че всичко, което вижда, е просто сън.