Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Обратното броене на стената продължаваше:

5 минути и 17 секунди

След по-малко от шест минути Бартън щеше да постигне всичко, за което се бе трудил над две години. Изпълваше го облекчение, примесено с трепетно очакване. Скоро щеше да е изиграл своята роля в невероятната мисия, доминирала всеки аспект от живота му в последно време.

Уилсън стоеше сам в сферата на имплодера. Идеше му да се разсмее. „Какво правя тук, по дяволите?“ - запита се той. Все едно се беше озовал в някакъв гигантски аквариум. Нагласи едната си контактна леща. Трудно му беше да повярва, че от носенето им може да зависи дали ще остане жив. Усмихна се - след малко с негово съгласие лазери щяха да разградят молекулите и атомите на тялото му. Беше почти смешно. Почти.

Бартън влезе енергично в командния център и попита:

- Всички станции ли са готови?

Дванайсетте члена на Меркуриевия екип трескаво проверяваха системите. Накрая всички обърнаха погледи към лидера си.

- Тук всичко изглежда добре - каза Дейвин.

Бартън отиде при главната конзола и застана до Карин.

- Прегръдка? - прошепна тя. - Доста нетипично за теб.

- Уилсън беше нервен - отвърна Бартън. - Мисли, че може да прецакаме нещата.

- Аз нямаше да съм нервна, ако бях на негово място. Всичко е нормално - добави тя по-високо и погледна холографското изображение пред себе си. - С този експеримент творим историята.

„Нямаш си представа колко си права“ - помисли си Бартън.

Температурата в действителност беше със 17,5 градуса по-висока, отколкото показваха уредите. Бартън беше препрограмирал сензорите - решението на проблема се беше оказало зашеметяващо просто. Пръстът му увисна над червения превключвател. Температурата беше идеална и най-сетне бе време да започнат. Той хвърли още веднъж поглед към Дейвин и попита:

- Готови ли сме за опитното прехвърляне?

- Всички системи са в готовност - отвърна Дейвин.

- Потвърждавам - обади се Андре. - Всички системи са в готовност .

Един по един останалите учени в командния център дадоха потвържденията си. Бартън се загледа към Уилсън през стъклената стена. „Това е, приятелю - помисли си. - Вече няма връщане“. Изведнъж го осени откровение. „Гледам Надзирателя“ - осъзна той. У Бартън нямаше и капка съмнение, че Уилсън е човекът, за когото говореха свитъците от Мъртво море.

Натисна бутона. Чу се изщракване и процесът по прехвърлянето започна.

Сърцето на Уилсън се сви. Бартън го гледаше със странна физиономия зад относителната безопасност на дебелото бронирано стъкло. „Прав си, Бартън - помисли си той. - Аз съм пълен идиот“.

Със силен металически звън бляскавите обръчи около сферата започнаха да се въртят. Осветлението в лабораторията примигна. Уилсън се взираше в лицата на учените зад стъклото, местеше поглед от един член на екипа към друг. „Обзалагам се, че всички ме мислят за идиот“.

- Късно ли е да променя решението си? - извика той.

Един-единствен лъч златна светлина внезапно блесна в мрака и Уилсън присви очи. Първият енергиен залп беше изстрелян към него. „Мисли си за Рембранд - каза си той. - За спящото бебе и ангелите“.

- Две минути до старта - заяви Андре.

Усмивка заигра на устните на Бартън, докато се възхищаваше на конструкцията на машината на времето. Беше успял. Погледна показанията на главната конзола - всичко работеше идеално. „Просто се наслаждавай на процеса - каза си той. - Направи всичко по силите си“.

Аварийната врата на командния център внезапно се отвори и на прага се появи Джаспър Тредуел и закрачи решително към главната конзола, вдигнал ръце във въздуха.

- Спрете опита! - извика той.

- Разкарайте го оттук! — извика Бартън и посочи вратата.

- Казах да спрете опита! - повтори Джаспър. Дейвин се опита да му препречи пътя, но физически не можеше да се сравнява с него и бе отблъснат с лекота.

- Всички да продължат работата си! - твърдо нареди Бартън и се обърна към Джаспър. - Моля те, махни се! Ти нямаш власт тук!

Внезапно на прага се появи и Г. М.

- Аз обаче имам - каза старецът. - Прекратете опита.

Сърцето на Бартън почти спря.

- Деветдесет секунди до старта - каза Андре.

Уилсън гледаше настъпилата суматоха в командния център. „Какво правят Тредуел тук?“

Чуваше се постоянно бръмчене: огромни количества електричество минаваха от електромагнитите към сферата на имплодера. Нов залп улучи тялото на Уилсън - той усети как го пронизват безброй иглички, когато лазерите на колайдера стреляха последователно от различни посоки.