Кристофър Райд - Честотата на Шуман

Вече бяха обсъдили слуховете, че командир Висблат е издирван за убийство и че е изчезнал след стрелба в полицейското хранилище преди три седмици.

За Уилсън нямаше спор, че Висблат е пътешественик във времето и Ген-ЕП - подсилените му тракеноиди го доказваха. Но оставаше въпросът кой всъщност е той? Възможно ли бе да е вторият кандидат, за когото бе споменал Бартън? Странно, но в гласа му имаше нещо натрапчиво познато, което караше Уилсън да се съмнява точно в тази теория; просто не можеше да се сети каква точно е приликата, но имаше чувството, че познава този човек. Това го накара да се запита какво ли ще бъде, когато той самият се върне у дома, в бъдещето. Как ли щяха да го посрещнат? Как пътуването във времето щеше да се отрази на живота му? Думите на Бартън отново отекнаха в главата му: „Бъдете съсредоточен, позитивен и в настоящия момент“.

Накрая мълчанието на Уилсън разпали гнева на Хелена.

- Трябва да поговорим за случилото се. Държиш се така, сякаш изобщо не се познаваме!

От близостта на тялото ѝ, от спомена за проникването в нея му се завиваше свят.

- Няма какво да обсъждаме - каза той.

Тя го погледна в очите.

- Не можеш да отречеш случилото се!

- Нищо не отричам. Ти си онази, която прави драма от станалото. Просто имам куп неща на главата.

- Ти си невъзможен! - Хелена се загледа през прозореца към пухкавите бели облаци под тях. - Специалните ти способности не ти дават правото да се държиш като пълен кретен!

Изнизаха се няколко минути.

Накрая Уилсън се опита да завърже разговор.

- С какво се занимава баща ти?

Тя пое дълбоко дъх и се примири с уклончивостта му.

- С разработка на недвижими имоти.

- Много хубав самолет има.

- Обещах на баща си да стоя далеч от теб. - Хелена се чувстваше отвратително. - Трябваше да го послушам.

Уилсън много добре си даваше сметка какво ѝ причинява и сърцето му се късаше, че постъпва по такъв начин. Но го правеше за нейно добро. Вгледа се в сините ѝ очи. Никога нямаше да забрави този цвят. Главата му изведнъж се изпълни с въпроси. Защо тази прекрасна жена бе така готова да рискува всичко, за да е до него? Реши, че това явно е нейната съдба.

- А ти с какво се занимаваш? - попита тя, след като не получи отговор на коментара си.

- Студент съм.

- Сериозно?! - Беше очаквала да е някакъв шпионин, правителствен анализатор или нещо подобно. - И какво учиш?

- Право.

- Юристите управляват този свят - каза тя, без изобщо да се впечатли. - Не създават нищо освен конфликти и купища изписана хартия. Трябва да има по-добър начин. Надявах се да ми кажеш, че не съществуват в бъдещето.

- Издръжливи сме като хлебарки.

- Кажи ми честно - смени темата тя. - Как се справяш със стреса от онова, което трябва да направиш? Отварянето на порталите и тъй нататък. Пътуването във времето.

Потръпваше само при мисълта, че може да бъде разложена на елементарни частици.

- Старая се да не се замислям твърде много върху последствията - отвърна той.

- Значи от теб ще излезе идеален юрист.

Коментарът ѝ го развесели.

- Това наистина беше смешно. - Уилсън я харесваше. Наистина я харесваше.

Хелена се замисли за силата на стихията, която се бе разразила над платото Гиза. Сутринта бяха чули по радиото, че това била най-ужасната буря, връхлитала някога района - огромни наводнения, хиляди мълнии, много смъртни случаи.

- Откъде можеш да си сигурен, че честотата на Шуман вече не е поправена? - попита тя.

- Ако имахме кибервръзка, можехме да проверим - небрежно отвърна той.

- Какво е кибервръзка, по дяволите?

- Компютър.

Хелена скочи, отвори дъбовия панел над бюрото и се видя плосък екран и клавиатура.

- Явно днес е щастливият ти ден.

Тя седна зад клавиатурата и без подкана написа в търсачката „Честота на Шуман“. Първият резултат бе уебсайтът на Центъра по сеизмология на Северна Калифорния.

- Точно това - каза Уилсън и щракна върху връзката.

Появиха се две графики с червени назъбени линии, които вървяха нагоре към дясната страна на екрана:

Резонанс на земната йоносфера

* Паркфийлд, Калифорния

* Арайвъл Хайтс, Антарктика

Беше виждал тези графики. От лявата страна беше отбелязана честотата в херцове, а отдолу — датите. За всеки изминал ден се добавяха мънички точки, отбелязващи честотата на Шуман. Пред тях бяха данните за десет години - хиляди точки. И тенденцията беше съвсем очевидна - всичко вървеше на цикли, които постоянно пълзяха нагоре. Уилсън погледна скалата на графиката и сърцето му се сви.