Кристофър Райд - Последната императрица

Вратата на асансьора се отвори и както очакваше, ослепителна брюнетка го посрещна, за да го отведе в светая светих. В началото на двайсетте, тя беше много висока, с широки рамене и загоряла кожа. Гъстата ѝ кафява коса беше късо подстригана, а скулите ѝ сякаш бяха изсечени от гранит. Уилсън и не очакваше друго - директорският етаж бе прочут като свърталище на най-красивите жени в Америка. Парите и властта привличаха прекрасните амазонки толкова сигурно, колкото разцъфнало цвете привлича пчелите.

- Господин Даулинг, добре дошли отново на директорския етаж - обяви красавицата. Аз съм Минерва Хатауей. - Беше изключително делова, никакви усмивки или предразполагащ език на тялото.

- Фантастично е да дойда отново тук - безизразно отвърна Уилсън. Той огледа просторното мраморно фоайе и огромния конусовиден стъклен таван. Слънчевата светлина изпълваше всичко и целият блясък отначало стряскаше.

- Закъсняхте петнайсет минути - каза Минерва, обърна се и явно забързана, се понесе през великолепното фоайе. Носеше плисирана карирана пола на сини квадрати и светлозелени ивици и семпла бяла риза с карирани маншети.

- Шарката на полата ви е каре Форбс - каза Уилсън, разпознавайки мотива от една книга, която беше чел навремето. - Произлиза от Абърдийншър в североизточната част на Шотландия.

Стъпките ѝ отекваха в празното пространство.

- Това е много интересно, господин Даулинг, но закъсняваме с графика и трябва да ви заведа на срещата. Джаспър Тредуел не обича да го карат да чака.

- Той очаква, че ще закъснея.

- Той очаква от мен да ви заведа навреме - отвърна тя. - Джаспър беше отделил петнайсет минути за срещата с вас. Моля да отговаряте на въпросите му колкото се може по-конкретно. И ви моля да не стискате ръката му - той не приема този обичай.

- Да, да - отвърна Уилсън. Всичко това му беше известно.

- Моля, побързайте - добави тя.

Вместо това Уилсън забави още повече крачка.

- Сигурна ли сте, че не искате да ви разкажа за шарката на полата ви?

- Моля, ускорете крачка, господин Даулинг.

Докато се оглеждаше, вниманието на Уилсън се отклони към безбройните жени, които работеха трескаво в офиса-всички млади и прекрасни. Някои неща никога не се променят, осъзна той. Огромните витрини със свежи цветя все още си бяха тук, а стените бяха украсени с прочути картини и стенописи на Ван Гог и Реноар. Уилсън дори спря да разгледа едно безценно произведение на изкуството, преди Минерва отново да го накара да се размърда. Той подуши въздуха и долови характерния аромат, който помнеше от преди - аромат на власт, смесен с едва доловим фин женски парфюм.

Явно раздразнена от липсата на заинтересуваност у Уилсън, Минерва забързано отвори тежката дъбова врата на заседателната зала и рязко посочи вътре.

- Надявам се срещата да е продуктивна.

- Май ще се наложи да ви разкажа за каретата на излизане. - Уилсън пое дълбоко дъх и пристъпи в залата. - Съжалявам за закъснението, но трафикът беше ужасен.

Силуетите на двама мъже се очертаваха зад масивната заседателна маса на фона на стъклената стена, от която се откриваше гледка към огромната калифорнийска гора. Върху съседната стена гордо се мъдреше емблемата на „Ентърпрайз Корпорейшън“, изработена от бляскав алуминий.

Изражението на Джаспър бе строго и той не си направи труда да стане от стола си. Андре се изправи, макар да си личеше, че не е сигурен дали следва да го прави.

Докато крачеше напред, Уилсън гледаше Джаспър, който беше облечен в сив костюм с алена вратовръзка и носна кърпа в същия цвят. Джаспър изведнъж се смути, когато Уилсън протегна ръка и заобиколи масата, за да се ръкува с него. Президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън”' се опита да се обърне в стола си, но Уилсън успя да го награби, преди да се е измъкнал.

Кожата на Джаспър бе студена, ръката му кокалеста и Уилсън усети как го побиха тръпки. Не стана ясно кой пръв отдръпна ръка, но Уилсън се зарадва, че противният контакт е прекъснат.

- Веднага минете от другата страна на масата! - изрева Джаспър.

Андре изглеждаше не по-малко възмутен.

- Минерва не ви ли предупреди да няма никакви ръкостискания? - раздразнено попита той.

- Да, предупреди ме - отвърна Уилсън. - Просто се опитвам да покажа нещо и на двама ви.

- И какво е това нещо? - гневно попита Джаспър, като трескаво бършеше ръце с антисептична кърпичка, която извади от джоба на сакото си.

- Че съм тук само заради техническа подробност в договора. Би било много по-лесно да ми платите и да ме освободите. Мога да бъда много неприятен, когато се налага.