- Дори това да означава смъртта на дядо ви?
- Дядо ми е стар човек и живя великолепен живот. Но дори той не може да живее вечно, а и не би трябвало. Времето му е дошло. И опитът му да прегърне безсмъртието излага всички ни на опасност.
- Къде точно се намира този еликсир на живота? - попита Уилсън, използвайки възможността да открие колко откровен ще бъде Джаспър.
- Идва от мъзга на дърво.
- Дърво ли?
- Да - потвърди Андре. - Жизнената сила в Забранения град се намира в кипарис на възраст пет хиляди години. Подтекстът на Ездра казва, че мъзгата на дървото има мистични сили, една от които е вечният живот.
- Това дърво в Императорските градини ли се намира? - попита Уилсън.
Джаспър кимна.
- Г. М. иска стъкленица с мъзга от така нареченото Дърво на живота да бъде пренесена в „Ентърпрайз Корпорейшън“, за да може да се излекува. Това е причината той да подкрепя мисия Ездра.
- Откъде сте сигурни, че еликсирът може да бъде прехвърлен? Не всичко може - каза Уилсън.
- Така или иначе, не можем да поемем такъв риск - заяви Джаспър. - Освен ако в точките на мисията изрично не е казано, че еликсирът на живота трябва да бъде пренесен тук, това не бива да става. Всяко друго действие би могло да бъде много опасно.
- Напълно съм съгласен с вас - отвърна Уилсън.
- Но искам да разберете и следното - каза Джаспър. - Ако обстоятелствата бяха различни и зависеше от мен, нямаше да има никаква мисия.
- Това би било много глупаво - спокойно рече Уилсън. - Точките на мисията постановяват, че династията Цин трябва да бъде предпазена от събаряне от монголите, а после и от френско-английския съюз. Ако не бъде пратен Надзирател, според мен дървото може да загине. Случи ли се това, ще имаме още по-големи проблеми. Ще си навлечем невероятна катастрофа, която дори не съществува, съдейки по това къде сме днес.
- Именно. И точно това е причината да нямам избор и да подкрепя тази мисия, макар и против волята си - каза Джаспър. - Рандъл може да бъде предпазен от амбициите на Г. М. и аз ви моля за подкрепа. Разбирате ли, господин Даулинг, проучванията на Андре сочат към един заключителен факт - Дървото на живота не се споменава в точките на мисията, защото Надзирателят не бива да знае източника.
- Силата на дървото би била прекалено изкушаваща - обади се Андре.
- Рандъл Чен не бива да знае - продължи Джаспър. - Информацията, а съответно и силата, би била твърде съблазнителна. Твърди се, че мъзгата може да излекува всяка рана или болест. И дори да направи човек неуязвим.
Уилсън се загледа към гората отвън.
- Днес дървото съществува ли?
Андре кимна.
- Явно да, но то няма силите, които е имало навремето. Доколкото разбирам от интерпретацията на текста, на всеки пет хиляди години жизнената сила се преражда на различно място. От три хилядната година преди нашата ера до две хилядната тя е била в китайското дърво. Не е ясно къде се намира днес.
- Петият голям цикъл на майте - промърмори Уилсън.
Андре отново кимна.
- Да, явно е свързано с тези дати. Дървото на живота е причината Забраненият град да се намира там, където е. Построили са го, за да защитят дървото.
Вече всичко намираше обяснение - Забраненият град, едно от най-свещените места на света, е бил издигнат единствено с целта да се запази Дървото на живота от някакво посегателство. Въпреки това Уилсън се разтревожи още повече. Сега той стоеше между амбициите на Г. М. и новопоявилото се намерение на Джаспър да изпълни мисия Ездра. Двамата мъже, някога твърди съюзници, сега бяха решени да постигнат своето и мисия Ездра се бе превърнала в бойното им поле.
- Как можем да скрием информацията за Дървото на живота от Рандъл? - попита Уилсън.
- Като стартираме мисията по-рано от очакваното - отвърна Джаспър.
Уилсън се вкопчи в масата.
- Не може ли просто да поговорим с Г. М. и да му обясним колко опасно е всичко това?
Джаспър поклати глава.
- Познавам Г. М., откакто се помня. Не може да бъде разубеден. Той умира и за него това е единственият начин да спаси живота си. Не вярва в Бог или в някаква друга висша сила. Не му пука какви могат да бъдат последствията, ако се провали. Провали ли се, умира и всичко приключва.
- Трябва ми известно време да помисля - рече Уилсън, опитвайки се да спечели възможност да обмисли по-добре последствията.
Джаспър отново поклати глава.
- Времето е лукс, който не можем да си позволим, господин Даулинг.
Пекин, Китай
Читать дальше