Кристофър Райд - Последната императрица

- Какво е решението ти? - попита Цъ Си. - Ще бъдеш ли господарят на света и на всички удоволствия, които вървят с това?

Уилсън стоеше като зашеметен. После внезапно посегна, грабна газения фенер от гърба на единия слон и го разби в бутилките с мъзга.

Силната експлозия изстреля него и Цъ Си от Драконовия трон, когато бутилките сякаш се взривиха от контакта с огъня. Сега тронът на Средното царство бълваше пламъци, като че ли беше реактивен двигател, обърнат към украсения таван на двореца.

Цъ Си се изправи на колене. На лицето ѝ беше изписана паника.

- Как можа да направиш това? - изписка тя и се сви от ужас при вида на буйните пламъци. - Ти се отказа от света! Глупак!

Уилсън се дръпна от адския огън, който заплашваше да изгори лицето му, и постави меча си върху рамото на Цъ Си.

- Имам само още две искания, императрице - строго рече той. - Първо, ще освободиш незабавно Куан Су и ще го възстановиш като император. Второ, никога повече няма да докосваш Дървото на живота.

Цъ Си го погледна изненадано.

- Това ли е всичко?

Уилсън опря върха на меча в пода. Ярките пламъци започваха да намаляват.

- Това е всичко, императрице. Но искам да знаеш - ако не изпълниш някое от исканията, ще се върна и ще отнема живота ти.

Цъ Си отлично си даваше сметка, че исканията на синеокия можеха да бъдат много по-лоши.

- Имаш думата ми като императрица от Цин - отвърна тя.

Уилсън отстъпи към вратата, оставяйки я на колене до обезглавеното тяло на Рандъл Чен, лежащо върху Златните тухли. Между извисяващите се колони Драконовият трон се бе превърнал в купчина стопен метал върху пиедестала си, чиято горещина изпълваше двореца.

Уилсън бутна двойната врата, излезе на проливния дъжд и тръгна като замаян към центъра на церемониалната платформа.

- В какво се превърнах? - промълви той.

Вдигнал меча пред себе си, се загледа как дъждовните капки отмиват кръвта на Рандъл от извитото острие. Едва сега започна да осъзнава какво беше сторил на приятеля си.

Бръкна в джоба си, бавно извади кристалния съд, даден му от Минерва, и го пусна да падне на мрамора.

- Съжалявам, Г. М. - извика той. - Не мога да изпълня молбата ти.

И настъпи съда с пета, пръскайки кристала на хиляди парченца.

Мисия Ездра най-сетне беше изпълнена.

Без сока от Дървото на живота Цъ Си остаря с четиресет години през следващите четири седмици.

Както ѝ бе наредено, още на следващия ден тя върна племенника си Куан Су на императорския престол. След това двамата избягаха от Забранения град с целия двор в Сиан в провинция Шънси. Двамата със Сина на небето нямаше да се върнат в Забранения град до януари 1902 г.

Обсадата на пекинските посолства продължи общо 55 дни. На 14 август 1900 г. генерал-лейтенант Гейзли вкара 20 000 войници от Съюза на осемте нации през портите на Пекин, за да освободи пленниците. Спасението обаче не беше покрито със слава. Най-могъщата армия на света се отдаде на изнасилвания, убийства и грабежи, които щяха да останат в историята като най-бруталните на всички времена.

Като наказание за Въстанието на боксьорите Китай трябваше да плати репарации в размер на 450 милиона таела в чисто сребро в продължение на трийсет и една години с годишна лихва 4 процента, или по един сребърен таел на всеки китаец в Средното царство.

Въстанието на боксьорите отне живота на 730 мисионери и сираци, както и на повече от 20 000 китайци християни. При защитата на посолствата бяха убити само 66 цивилни чужденци и 231 войници. Освободителната армия на генерал-лейтенант Гейзли даде 2279 жертви. Според преценката над 150 000 боксьори и имперски войници изгубиха живота си в конфликта.

На 14 ноември 1908 г. Цъ Си уби император Куан Су чрез отравяне. На следващия ден издигна двегодишния Пу И като нов Син на небето. Дванайсет часа по-късно Цъ Си също беше убита с отрова на седемдесет и три годишна възраст. Издигането на Пу И беше последният ѝ императорски едикт. Съдбата бе отредила Пу И да бъде последният император на Средното царство, свален само три години по-късно след военен преврат.

Древният кипарис, наречен Дървото на бучки, все още може да се види в Императорските градини на Забранения град, недалеч от Павилиона на постоянната слънчева светлина. Лесно можете да го познаете по масивните тумори по стъблото му и множеството следи от смола, покриващи неравната му повърхност. Ако поставите ръка на стъблото, дори днес можете да почувствате невероятната енергия, която е имало някога дървото.