Кристофър Райд - Последната императрица

Той продължи да стои, изпълнен с гняв и ярост от положението. Толкова много мъже, жени и деца щяха да умрат за нищо.

Един снаряд с неправилна форма полетя на зигзаг и Уилсън го загледа внимателно как се носи най-общо в негова посока. Внезапно горящото гюле експлодира във въздуха с ослепителен блясък и горещата ударна вълна го зашлеви през лицето и гърдите и го катапултира от високата четири и половина метра стена.

В този кратък момент Уилсън си спомни как стои в транспортната капсула, а членовете на Меркуриевия екип го гледат зад бронираното стъкло. Джаспър и Минерва също бяха там. Г. М. видимо отсъстваше, явно беше твърде слаб, за да дойде.

Уилсън бе изчакал почти шест седмици, преди да бъде прехвърлен. През това време учеше с Лъ Дан, медитираше и тренираше, докато не стана сигурен, че е готов. Опасенията му в транспортната капсула бяха по-големи при второто прехвърляне - знаеше много добре какво ще изпита, когато лазерите се включат. Болката беше мъчителна, но в същото време перверзно приятна, тъй като знаеше, че напуска този еднообразен и мъчителен живот. След това дойде чувството, че е размазан през времето, преди внезапно да бъде събран отново и пресъздаден сред свръхнагорещен дим и огън сред руините на Мачу Пикчу.

Уилсън полетя от четири и половина метра и падна по гръб на земята. Ударът изкара въздуха от дробовете му и той отново дойде на себе си, мъчейки се да си поеме дъх. Сякаш всяка кост на гръдния му кош беше счупена от тежкото приземяване и гърлото му се свиваше в спазми, докато отчаяно се бореше за глътка въздух.

Джордж Морисън моментално се озова до него и се помъчи да прецени дали е жив или мъртъв. Лицето на Уилсън беше обгорено и дрехите му още тлееха. Морисън му говореше нещо, но той не чуваше нито дума.

- Активирай Славей - прошепна той и нервната му система се рестартира. Влудяващата болка моментално изчезна и дишането му се нормализира; звуците на битката отново зазвучаха в ушите му. Той се обърна на една страна и се опита да стане, но Морисън го задържа.

- Остани така! - уплашено рече той. - Извиках носилка.

Уилсън избута ръката му.

- Не ми трябва носилка - изсумтя той и бавно седна. Погледът му се плъзна нагоре по високата стена. - Е, мътните да ме вземат - рече после. - Доста дълъг полет.

Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.

- Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? - промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.

Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множеството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мачете, пръскайки кръв навсякъде.

Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната порта, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Морисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.

Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китайски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.

Морисън внимателно помогна на Уилсън да седне до стената и огледа изгарянията по лицето му.

- Как така оцеля? - отново попита той. - Само експлозията беше достатъчна да те убие.

Уилсън облегна глава на стената.

- Беше по-зле, отколкото изглеждаше.

- Изглеждаше ужасяващо - отвърна Морисън. - Прелетя три метра във въздуха, преди да почнеш да падаш!

Уилсън се усмихна насила.

- Значи съм копеле с късмет, а?

- Можеш да го кажеш отново.

- Погрижи се да не оставаме без муниции, Джордж. Може да се случи много лесно - каза Уилсън и затвори очи. - Кажи на сър Клод непрекъснато да си отварят очите на четири. Да не се прахосва нито един патрон.

- Добре ли ще бъдеш тук? - попита Морисън. Уилсън несигурно вдигна палци.

- Дай ми няколко минути и ще стана като нов.

Пекин, Китай

Татарският град

Руско посолство

11:04 ч. местно време

10 юли 1900 г.

Уилсън видя как небето потъмнява над планините Йеншан и изпита едновременно облекчение и безпокойство. Възможността да се изправи срещу Рандъл щеше да се предостави привечер и той знаеше, че е важно да остане позитивно настроен и съсредоточен.