Кристофър Райд - Последната императрица

- Поне няма да ми се налага да плащам мито за мебелите, които пратих в Хонконг - промърмори Морисън. - Слава богу.

Уилсън се взираше в лицата на хората по стените и в пределите на посолството. Ясно се виждаше, че всички са изпаднали в паника. Възрастни мъже плачеха, нямаше никаква организация, а от дисциплината не беше останала и следа.

- Френското посолство няма да издържи - каза накрая той. - Трябва да прехвърлим оцелелите италиански войници и французите през онази стена. - Той посочи към германското посолство отзад.

- На французите няма да им хареса - отвърна сър Клод. - Това е суверенна френска земя.

- Единственият им друг избор е да останат тук и да умрат - заяви Уилсън. - Когато пожарите стихнат, боксьорите ще атакуват с още повече хора. Тежката картечница трябва да бъде взета от американското посолство и монтирана на немската стена. - Той посочи високата платформа, която трудно можеше да бъде улучена от артилерия заради ъгъла на атака. - Ако искаме да спасим югоизточната част, трябва да напуснем тази позиция.

- Сигурен ли сте, че не можем да удържим стената? - попита Морисън.

- Трябва да се изтеглим - повтори Уилсън. - Немското посолство е по-високо и по-силно, а откритите площи на френското ще бъдат преимущество, а не неудобство за нас. Ако останем тук, ще изгубим ценни хора в опит да защитим тази безполезна територия и няма да ни останат достатъчно ресурси за адекватната отбрана на немското посолство.

В далечината скандирането „Ша! Ша! Ша!“ кънтеше над бученето и прашенето на бушуващите огньове. Уилсън погледна десетките стълбове пушек, издигащи се в топлия въздух. Засилващият се вятър отнасяше дима настрани и той се стелеше над Пекин.

- Очакват ни ужасен ден и нощ - каза той.

- Знам, че съм ви питал и преди - каза Морисън. - Но откъде сте толкова сигурен за всичко? Сякаш сте в състояние да виждате бъдещето.

- Да - обади се и сър Клод. - Откъде всъщност са всички тези ваши познания?

- Съветвам ви точно така, както ми каза генерал Гейзли - отвърна Уилсън. - Знанията не са мои, а негови.

- Ако бяха негови, той щеше да е тук, за да обере лаврите - каза Морисън. - А вместо това е твърде зает да съветва адмирал Сиймор.

- Положението е мрачно - каза Уилсън, без да обръща повод на остроумната забележка на Морисън. - И трябва да останем съсредоточени. Ако искаме да оцелеем, трябва да се погрижим бойният дух на всички на територията на посолствата да остане висок. В моменти като този няма място за страх. Погрижете се да въртите хората, за да запазите силите им. И най-важното е нито едно място да не остава без муниции. Случи ли се подобно нещо, ще ни пометат.

- Вече дадох заповед хората и мунициите да бъдат готови за незабавно изтегляне - каза сър Клод. - Всички разбират сериозността на положението.

В далечината се разнесе гръм на тежки оръдия, последван от характерния писък на картечен снаряд. Сър Клод и Морисън се хвърлиха на пода, подобно на всички защитници на стената. Само Уилсън остана на крака да гледа как снарядът оставя димна следа, докато се носи към тях. Просто не можеше да откъсне очи. Раздвижилият се въздух разроши косата му, когато снарядът профуча на няколко метра от него.

Морисън се пресегна и го свали на земята точно когато снарядът падна зад тях и експлодира с гръмовен трясък.

- Да не сте полудял? - изрева сър Клод.

Уилсън стана и изтупа дрехите си.

- Френското посолство е просторно и лесно може да се бомбардира. Ето ви още една причина да се изтеглим от тази позиция.

- Да не би да търсите смъртта? - гневно попита сър Клод. - Гледахте как снарядът лети направо към вас! Нали знаете, че можеше да експлодира във въздуха!

- За нас няма никаква опасност - спокойно отвърна Уилсън.

- Откъде знаете? - изкрещя вбесеният сър Клод.

В далечината стотици боксьори вече се приготвяха за нова атака срещу главната порта след затихването на пожара. Морисън посочи стълбата.

- Хайде, ако ще се изтегляме от тази позиция, да го направим, преди да са ни приклещили тук. Изтеглете се! - извика той на войниците; долу. - Изтеглете се! - повтори той, този път на френски. - Назад към немската стена!

Уилсън гледаше как сър Клод и френските войници бързо се спускат по стълбите и спринтират през територията на посолството. Отвън вълна боксьори се втурна към портата; белите им костюми и червените кърпи на главите представляваха пъстра гледка, докато се носеха през пепелищата на италианското посолство с мачете и копия в ръка и крещяха с пълно гърло. Отново проехтяха оръдейни изстрели и Уилсън видя димните следи на още картечни снаряди, понесли се към посолствата.