Кристофър Райд - Последната императрица

Преди да дойде в Пекин - и по време на многобройните си дискусии с генерал Гейзли - Уилсън беше предсказал тези събития до най-малката подробност, в това число и точното време на покушението срещу барон фон Кетелер. Това бе още едно доказателство, че той разполага със забележителни познания за бъдещето. След като връчи на генерал Гейзли запечатан плик с подробен план на битката, Уилсън съобщи на командващия Съюза на осемте нации, че писмото трябва да се отвори едва след като бъде потвърдена трагичната стрелба по германеца.

Със смъртта на барон фон Кетелер най-сетне изглеждаше, че събитията отново са се върнали в правия път. Уилсън беше сериозно загрижен, когато предишната седмица помощната колона от 2000 души на адмирал Сиймор не успя да стигне Пекин, както пишеше в точките на мисията. Силите на боксьорите бяха прекъснали железния път между Тиендзин и Пекин, принуждавайки адмирала да спре придвижването си. Той се опита да се оттегли, но боксьорите взривиха релсите зад него, като му отрязаха пътя за бягство. По-късно един разузнавач съобщи, че колоната на Сиймор е била принудена да се изтегли пеша към река Пейхо, като през цялото време била подложена на тежка атака от добре въоръжени части на боксьорите. От този ден нататък адмирал Сиймор щеше да остане известен в легациите като „изчезналия адмирал“.

Според историята, която бе изучавал Уилсън, Сиймор трябваше да осигури така необходимите хора и припаси; събитията обаче се бяха отклонили значително от бележките към мисията. При по-подробно проучване Уилсън откри, че сър Клод е поискал подробности за числеността на силите на Сиймор и времето на пристигането им, за да се подготви за настаняването и изхранването им. Почти нямаше съмнение, че боксьорите са прихванали съобщението по телеграфа.

Това безочливо нарушение на протокола още повече вгорчи отношенията на Уилсън с британския посланик. В резултат Уилсън нареди телеграфът, използващ Морзовата азбука, да бъде демонтиран и предаден за съхранение на Едуин Конгър. Американският посланик разбираше сериозността на положението и се закле да използва системата са комуникации само за стратегически цели.

Сър Клод беше бесен, когато откри какво е направил Уилсън, и двамата си устроиха бурен скандал, прекъснат с усилията на Едуин Конгър и австралийския журналист от „Таймс“ Джордж Морисън.

От всички хора в Пекин Уилсън остана най-силно впечатлен от дръзкия и изключително интелигентен 37-годишен австралиец. Той говореше свободно мандарински, познаваше всички, беше най-силно загрижен за съдбата на хилядите китайски християни и използваше цялото си влияние и сили да ги прибере под закрилата на посолствата. Хапливият му език беше истинско удоволствие и Уилсън трябваше да признае, че се радва на компанията на сънародника си дори в тези мрачни условия.

Вече повече от седмица се чуваше как боксьорите скандират „Ша! Ша! Ша!“ в мрака; в превод това означаваше „Смърт! Смърт! Смърт!“ Естествено, това бе доста изнервящо за всички в легациите, но въпреки това мерки за подобряване на сигурността започнаха да се вземат едва преди четири дни, след като от Татарския град се чуха ужасни писъци - боксьорите преследваха и избиваха всички китайци, свързани по някакъв начин с чужденците, убиваха ги по улиците и брутално ги насичаха на парчета, като хвърляха остатъците от телата им на Дипломатическата улица да се разлагат на слънцето пред стените на посолствата.

Само преди три дни боксьорите подпалиха всички западни сгради в Пекин. Стотици пожари бушуваха из града, ярките оранжеви пламъци ближеха нощното небе. Боксьорите подпалиха също така американски мисии и приюти за сираци, както и Източната и Южната катедрала. Всички сираци и сестрите, които отчаяно се опитваха да ги защитят, бяха безмилостно изклани.

Джордж Морисън описа с ужас какво е видял, докато се опитвал с неколцина британски морски пехотинци да спаси китайски християни.

- Жени и деца бяха насечени на парчета, мъжете бяха изкормени като кокошки, с отрязани носове и уши и избодени очи. Беше ужасно.

Уилсън изпитваше срам, че е човешко същество, докато слушаше какво са готови да причинят боксьорите на други китайци, още повече жени и деца.

„Рандъл е виновен за всичко това“ - осъзна той, докато се вслушваше как в нощта отекват писъците на изнасилвани и убивани. И с всеки следващ миг гневът му постепенно се засилваше, колкото и да се опитваше да се владее.