Кристофър Райд - Последната императрица

- Не бива да подценявате капацитета на омраза на боксьорите - отвърна Уилсън. - Нито пък размера на армията им. Всяка година те са подложени на суша, наводнения, епидемии и глад, като обвиняват нас за всичките си несгоди. Из цял Пекин и навсякъде в страната има хиляди афиши, според които западняците изпиват кръвта на китайския народ, а отвратителните им железници оскърбяват духовете на земята. Именно затова са наказани със суша и животът им е съсипан.

- Но това просто не е вярно, нали ? - избоботи сър Клод. - Те са глупави хора. Знаете ли, живея тук вече повече от пет години и още не съм срещнал китаец, способен да се сравнява с който и да било британец.

- Съветвам ви да промените нагласата си - каза Уилсън и присви очи към сър Клод. — Омразата им е необуздана, способността им за разрушения - безкрайна. Ден след ден ги насъскват и когато кремъкът удари, всичко ще експлодира. - Той замълча за момент. На заден план звучеше успокояваща мелодия на Щраус. - Падне ли британската легация, всички други ще последват съдбата ѝ. Ако засилите отбраната и призовете всички британски граждани да дойдат на територията на посолството, можете да станете герой, а ако бездействате, ще изложите всичко на риск. В момента в провинция Шандун изтезават и убиват мисионери, дори жени и деца. Хиляди китайци християни са изправени пред същата участ. До края на седмицата по улиците на Пекин ще има ксенофобски бунтове. А вие предпочитате да се валяте във вашата арогантност. Трябва да действате, сър! При това още сега!

Сър Клод го гледаше втрещено.

- Как смеете да ми държите такъв тон! - каза накрая той. - Вие се намирате в дома ми , сър!

Капитан Макала беше на тръни от избухването на Уилсън.

- Бих искал да ви запозная с жена си - каза Конгър и побърза да отведе Уилсън към една голяма група в ъгъла. - Тя желае да ви благодари лично, че ни се притекохте на помощ. А, добре. Германският посланик барон фон Кетелер също е там. Струва си да се запознаете - страхотен тип, на когото може да се разчита в бой.

Уилсън много добре знаеше кой е барон фон Кетелер, както и каква е съдбата му.

- За мен е удоволствие, бароне - каза той, стискайки ръката му.

- Присъствието ви тук е добре дошло! - отвърна баронът със силен немски акцент. - Хората ми имат голяма вяра в напътствията ви. Това е необичайно, тъй като обикновено се доверяват единствено на германци ! - добави той и се разсмя гръмко.

Докато размяната на любезности продължаваше, мислите на Уилсън се насочиха към Рандъл Чен и какво ли ще бъде да го види отново. Въстанието на боксьорите щеше да се провали, ако Учителя излезе от уравнението. За съжаление щеше да мине време, преди да му се отвори възможност да се изправи срещу бившето си протеже. И тази възможност щеше да се отвори само ако посолствата удържат една свирепа и безмилостна атака.

- Това е Поли Смит - каза Конгър, представяйки красива млада жена, облечена в синя бална рокля. - Тя е племенница на главния съдия във Върховния съд на Съединените щати.

„Изобщо не би трябвало да е тук“ - помисли си Уилсън.

- Това е Уилсън Даулинг - продължи Конгър. - Той е австралиец и подобно на Джордж Морисън, не се страхува да казва това, което мисли. Тук е в качеството си на главен съветник на командващия Съюза на осемте нации генерал-лейтенант Гейзли.

- Много ми е приятно да се запознаем - с учтив поклон рече Уилсън. - Какво ви води в Пекин, Поли?

— Авантюрата, разбира се - каза тя и очите ѝ проблеснаха.

Уилсън не се изненада. Тези затворени в посолствата си чужденци сякаш нямаха представа на каква опасност са изложени. Просто не можеха да видят кървавата обсада, която щеше да последва толкова сигурно, колкото тъмната нощ след слънчев ден.

Пекин, Китай

Татарският град

Британско посолство

09:05 ч. местно време

20 юни 1900 г.

Малко след девет сутринта барон фон Кетелер самонадеяно потегли с носилка към Цунли Ямън, за да изложи лично недоволството си пред китайските министри. Беше вбесен от безчинствата на боксьорите и смяташе да настоява за незабавна намеса на централната власт. Уви, както Уилсън знаеше, десет минути след като напусна сигурността на дипломатическия квартал, той щеше да бъде убит от имперски войник - застрелян в лицето от упор. И точно тогава щеше да започне официално обсадата на чуждестранните легации.

През последните три седмици Уилсън беше прекарал много часове с барон фон Кетелер и колкото и да му беше трудно да гледа как напуска квартала, знаейки какъв ужасен край го очаква, нямаше друг избор, освен да остави историята да следва пътя си. Въпреки че не знаеше почти нищо за китайските обичаи и честно казано, третираше местните като кучета, германският посланик беше благороден патриот и не заслужаваше да умре по такъв начин.