Кристофър Райд - Последната императрица

- Активирай Славей - едва чуто прошепна Уилсън.

- Казах да го убиеш! - извика Цъ Си от трона си.

Рандъл се загледа в пищно украсения таван и стотиците позлатени дракони, отразяващи проблясъците на мълниите отвън.

- Прав си, Уилсън. Жалко, че трябва да свърши по този начин. Дойде време стремежът ти към смъртта да бъде удовлетворен.

Той се обърна и ахна, когато видя стоящия зад него Уилсън - мечът му вече се спускаше надолу. Рандъл нямаше време дори да реагира, преди студената стомана да разсече врата и гърдите му, прекъсвайки артерии и кост.

Уилсън вдигна отново меча си, докато Рандъл падаше на колене с огромна зейнала рана, широко отворени очи и гъргореща кръв в устата.

- Преценката ти беше непълна - каза Уилсън.

И отсече главата му.

Цъ Си не изпищя, когато главата на любовника ѝ падна на пода с глухо тупване. Просто седеше на Драконовия трон в съвършена поза със сякаш невиждащи очи.

- Ти уби партньора на живота ми - най-сетне рече тя. - И сега аз съм сама.

Уилсън вдигна пистолета и го затъкна в колана си.

- Навремето този човек беше мой приятел - отвърна той и изплю кървава храчка. - Но въпреки това някакви сили действаха срещу нас, за да превърнат приятелството ни в неговата противоположност.

- Как можа да убиеш приятел? - попита тя.

- Вчера, императрице, видях обезобразеното тяло на китайско момиченце християнче на не повече от три години. Детето се беше вкопчило отчаяно в обезглавения труп на майка си. Момиченцето бе умряло само няколко минути по-късно от ужасните си рани. А ти ме питаш как мога да направя това? - Уилсън посочи към нея с окървавения си меч. - За да спра тази лудост, императрице! Умират невинни и цялото равновесие е изгубено! Ти изврати историята според вкуса си и хората плащат с живота и достойнството си за това.

- Твоите хора са онези, които потискат нас !

- Не, императрице. Китай е обхванат от война заради теб . Война със самия себе си и с останалия свят. И с цялата си глупост повика най-ужасното зло – колониалните орди. Това е кошмар, който ще отнеме сърцето на страната за следващите сто години, че и повече. - Уилсън погледна надолу към обезглавеното тяло на Рандъл. - Със смъртта на приятеля ми дойде краят на твоето преимущество.

- Бих искала да науча как се измъкна от нервния блок - каза Цъ Си.

- Двамата с Рандъл бяхме обучавани от един и същи учител - след дълго мълчание отвърна Уилсън.

Цъ Си вирна брадичка и кимна.

- Явно Рандъл е станал прекалено самоуверен.

Последвалото мълчание се проточи сякаш минути.

- И какво ще стане с мен? - попита Цъ Си.

- Ще ми дадеш запасите си с мъзга от Дървото на живота - отвърна Уилсън, докато изкачваше средните стъпала към нея. - Или ще умреш както си седиш на трона. - Той повдигна брадичката ѝ с върха на меча си, оставяйки петно от кръвта на Рандъл на шията ѝ.

Цъ Си се изправи грациозно, махна пурпурната възглавница, на която седеше, и вдигна златната плоча под нея, която беше на панти. В открилия се тайник имаше десет запечатани бутилки със златна мъзга. Еликсирът се вихреше и кипеше в стъклените съдове.

- Дървото вече не пуска мъзга така, както навремето - призна Цъ Си, загледана в живия еликсир, сякаш се възхищаваше на прелестно дете. - Поради което това е безценен запас.

- Дървото на бучки ще бъде жизнената сила на Азия през следващите сто години - каза Уилсън. - А вие го пресушихте, за да задоволите личните си нужди. Тази страна и народът ѝ ще се възстановят истински едва след като щафетата бъде предадена на следващото Дърво на живота.

Цъ Си облиза устни и погледна Уилсън право в очите.

- Няма ли някаква възможност да преговаряме? Помисли си за силата, която се съдържа в мъзгата. - Тя хвана върха на меча и наклони острието надолу, докато то не разтвори робата ѝ, оголвайки съвършените ѝ гърди. - Сега ти си завоевател и би трябвало да вземеш онова, което е твое.

Уилсън се взря в съблазнителните ѝ очи. По тялото му премина тръпка. Пред него стоеше жена, за която се говореше, че е надарена с невероятни способности да доставя удоволствие. И сега той виждаше с очите си защо е така.

- Предлагам нов съюз - каза Цъ Си със сладък като сироп глас. - Между Изтока и Запада. Между моя имперски авторитет и твоите умения, прозорливост и хитроумие.

Погледът на Уилсън не можеше да се откъсне от извивката на шията ѝ, от съвършената ѝ кожа. Странната ѝ увереност дори в тази мрачна обстановка беше наистина привлекателна. Контрастът между черната коса и голата ѝ плът беше истинско чудо. Да целуне поне веднъж устните ѝ бе нещо, което можеше да го грабне завинаги. В този момент лицето на Минерва проблесна за миг в съзнанието му.