Кристофър Райд - Последната императрица

- Ти не успя да защитиш Дървото на живота - каза Уилсън. - И затова върху Китай и народа му се изсипаха безброй несгоди.

Физиономията на Рандъл се вкисна.

- Аз съм спасител на Китай - отвърна най-сетне той.

Тропотът на дъжда беше толкова силен, че на Уилсън му бе трудно да го чува и затова бе принуден да пристъпи към него, като в същото време се оглеждаше, за да се увери, че освен тях тримата в залата няма никого.

В центъра на помещението се намираше искрящият Драконов трон върху седем алени стъпала, перфектно разположен между четири колони от масивно злато, издигащи се на осемнайсет метра височина. На горната платформа, пред проспект с изображения на дракони, се намираше самият стол на властта - златна, подобна на кутия платформа, инкрустирана с пурпур и покрита с удобна на вид пурпурна възглавница. От двете ѝ страни имаше два грамадни пиедестала с бронзови слонове отгоре, върху чиито гърбове примигваха газени фенери.

Цъ Си стоеше на дебел копринен килим с електри- ковосин цвят, извезан със символите на Цин, върху който бяха разположени три удобни кресла и огромно издигнато легло. Явно Рандъл и неговата императрица бяха преместили квартирата си в най-важната сграда. В другия край на залата имаше три гигантски огледала, разположени като три страни на деветметров квадрат. Имаше и множество алени маси, подредени в полукръг, върху които бяха разхвърляни свитъци, описващи ходовете на боксьорите и имперските части.

- Ти беше пратен тук като Надзирател - каза Уилсън. - А не като спасител на Китай. Като съветник , нищо друго. Ние сме странични наблюдатели на събитията, знаеш го! Ти открадна от Дървото на живота и доведе тази страна до война. На това трябва да се сложи край, приятелю.

Рандъл започна да се смее, сякаш на себе си.

- Аз съм Първият боксьор... Учителя... Водач на народа си и съвладетел на Цин. Виж ме, Уилсън. Аз съм император!

- Твоите действия водят Китай към бездната!

- Моите боксьори са неуязвими за сабите и куршумите на чуждоземните дяволи! И заедно ще прогоним завинаги злите нашественици от страната и отново ще възстановим господството на Цин. И подозирам, че ако не беше тук, вече щяхме да сме успели.

- Видях как боксьорите ти умират с хиляди, Рандъл. Определено не са неуязвими. Как можеш да стоиш и да позволяваш това да се случва?

- Те умират, защото не вярват достатъчно в силите си.

- Те умират, защото нямат мъзгата от Дървото на живота! - възкликна изгубилият търпение Уилсън.

- Ти имаш същите очи - обяви Цъ Си на перфектен английски, като в същото време се носеше плавно по огромния килим. Изглеждаше истински заинтригувана. - Да... с абсолютно същия цвят.

- Стой на място! - предупреди я Уилсън.

- И като че ли знаеш за Дървото на живота? Рандъл ми каза, че само той и аз притежаваме това огромно познание и че никой друг човек няма представа за тайните му.

- Кажи ѝ да се дръпне - обърна се Уилсън към Рандъл.

- Дръпни се - с равен глас нареди Рандъл.

Цъ Си спря в подножието на Драконовия трон, без да откъсва поглед от госта им.

- И за бъдещето ли знаеш? - Когато не получи отговор, челото ѝ се сбърчи. - Явно си много невеж, за да не знаеш коя съм!

- Зная коя си, императрице - отвърна Уилсън. През цялото време пистолетът му бе насочен в гърдите на Рандъл, а пръстът му не се отлепяше от спусъка. - Виждам, че носиш императорския печат на шията си.

Цъ Си му се усмихна лъчезарно.

- Толкова често се отегчавам напоследък, но това е много занимателно! Познаваш ли поне малко историята?

- Знам, че си се сдобила с печата от Сиен Фън в последните дни от живота му. Ако Су Шун беше разбрал... - добави Уилсън.

- Су Шун умря с чест - безцеремонно отвърна Цъ Си. - Както щях да умра аз, ако ролите ни бяха разменени. - Тя имаше някакво харизматично излъчване, което бе истинска наслада за възприятията. - Но това беше отдавна. - Повдигна вежди. - Какво друго знаеш, Синьо око?

- Знам, че си отровила сина си Тун Чъ, законния император на Цин. Да му пратиш кесия за къпане, заразена с едра шарка, беше гениално решение. - Уилсън поклати глава. - Ама че ужасна смърт. - Погледът му се премести върху Рандъл. - Ти знаеше ли, че е убила собствената си плът и кръв?

- Той лъже! - извика Цъ Си на мандарински.

- И след това посочи за негов заместник детето Куан Су.

- Смъртта на сина ми беше най-тъжният ден в живота ми - жално изрече Цъ Си. - Император или не, той беше мой син.

- Нека проверя твоята история, императрице - каза Уилсън. - Знаеш ли защо Китай е в размирици през тези последни двайсет години? Защо сушите постоянно се редуват с наводнения? Защо хората ти стават жертви на мор, глад и болести?