Кристофър Райд - Последната императрица

- Заради чуждоземните дяволи - на перфектен английски отвърна Цъ Си. - Те оскверниха тези земи и ще платят за зверствата, които извършиха.

- Възможно ли е наистина да си толкова глупава? - жлъчно попита Уилсън. - Народът ти плати прескъпа цена, за да запазиш красотата си. - Той отново погледна към Рандъл. - Страната е в хаос, защото обезкървихте Дървото на живота. Нима не разбирате ?

Цъ Си се завъртя към любовника си и Уилсън видя изражението ѝ, когато го изгледа. В отговор Рандъл кимна и отпусна ръце.

- Ти дойде в дома ми неканен - заяви той. - При това влизаш с оръжие и обвиняваш моята императрица в злини. Някога, преди много години, ние бяхме приятели, Уилсън. Но сега моята вярност е към Китай и народа му, към Цин и моята императрица.

Рандъл тръгна напред - по-бързо, отколкото се харесваше на Уилсън.

- Страната умира заради вас! - каза Уилсън и заотстъпва в желанието си да поддържа дистанция. - Върни се с мен в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Зарежи всичко това...

Но Рандъл продължаваше да се приближава.

Уилсън дръпна спусъка. Разнесе се оглушителен гръм.

Димът увисна в неподвижния въздух и Уилсън замаха с ръка, за да го разсее, но върху Златните тухли на пода не лежеше труп. Рандъл просто се наведе, спокойно вдигна смачкания куршум 38-и калибър и го подхвърли на Уилсън. После с бързината на котка скочи напред, сякаш бе някакъв свръхчовек, заби крак в гърдите на Уилсън и го отхвърли назад. Юмрукът му удари отстрани главата на Уилсън и го просна на земята почти в безсъзнание.

- Ти дойде в дома ми и ме оскърби! - каза Рандъл и заби дълбоко пръсти в гърба на Уилсън, за да го парализира. - Ама че си глупак.

Уилсън лежеше по очи на мраморния под. Залата ту се размазваше пред очите му, ту отново идваше на фокус. Той отчаяно се опита да раздвижи ръце и да се надигне, но беше абсолютно неподвижен от врата надолу.

- Това е нервен блок - обясни Рандъл. - Няма смисъл да се опитваш да се изправиш.

Уилсън се усмихна, показвайки окървавени зъби.

- Лъ Дан те е научил.

Рандъл го погледна шокирано.

- Не съм чувал това име от... не зная откога.

- Ти можеш да спираш куршуми - промърмори Уилсън, след което успя да се изсмее.

- Дървото на живота те прави по-могъщ, отколкото можеш да си представиш - каза Рандъл и клекна над тялото на Уилсън, а образът на дракона с петте нокътя увисна на гърдите му. - По-бърз и по-силен. Невероятно силен. Ако се съсредоточиш, времето започва да се движи толкова бавно, че можеш да реагираш почти на всичко. И оставаш млад завинаги.

- Неуязвим? - каза Уилсън, а устата му започна да се пълни с кръв.

- Никой не е неуязвим - отвърна Рандъл и леко плесна Уилсън по бузата, сякаш беше непослушно дете. - Нека споделя тайната си с теб... защото сега аз съм учителят, а ти си просто ученик.

- Убий го и да приключваме! - извика Цъ Си, докато изкачваше стъпалата към трона си.

- Вземам една-единствена капка от мъзгата веднъж седмично и я втривам в дланта си - продължи Рандъл. - Кожата, която се маже редовно със сока, може да спре куршуми. - Рандъл махна един мокър кичур коса от очите на Уилсън, който продължаваше да лежи парализиран на пода. - Преди много години евнухът Ли-Джан запуши с пръст дупката в Дървото на живота, за да спре изтичането на мъзгата. Беше обезглавен още същия следобед и тялото му бе изгорено на огромна церемониална клада. След претърсването на пепелта единственото, което бе останало от него, беше върхът на пръста му. Дори огънят не бе успял да го унищожи.

- Защо не се върна? - попита Уилсън.

- Огледай се! Виж нея! - Рандъл посочи към императрицата. - За теб отговорът би трябвало да е очевиден. Мисията ми беше изпълнена. Дървото на живота бе защитено и дойде време да изживея своя живот. Последното, което искам, е да свърша като теб - пречупен, лишен от посока нещастник.

- Дървото на живота е фатално източено - отвърна Уилсън.

- Всичко е така, както трябва да бъде - обяви Рандъл. - Дървото на живота е тук, за да служи на мен и на Цин. - Той тихо се разсмя. - Не мога да повярвам, че си решил, че можеш да дойдеш тук след толкова много време и да се опиташ да ме накараш да се върна с теб. Аз съм много по-могъщ, отколкото ще бъдеш ти някога. Вече изживях четиресет години повече от теб и все още съм млад. Само си помисли какви са възможностите.

- Жалко, че всичко трябва да свърши по този начин - прошепна Уилсън. - Ценях приятелството ни.

Мълния озари Забранения град и изражението на Рандъл омекна.

- Помниш ли деня, когато ме разходи с онзи твой ужасен самолет? - каза той, загледан навън към проливния дъжд. - Винаги си се стремял към смъртта, приятелю. Уви, ако търсиш смъртта достатъчно дълго, тя най-сетне ще те намери. - Рандъл бавно се изправи, сякаш тежестта на света изведнъж се бе стоварила на раменете му, без да откъсва поглед от пороя. - Ти беше добър наставник, Рандъл. Трябва да ти благодаря за това.