Кристофър Райд - Последната императрица

Забраненият град

Императорските градини

25 септември 1860 г.

17:27 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 206

След като се разхождаха из Императорските градини в продължение на повече от час, Цъ Си поведе Рандъл обратно към Двореца на съсредоточената красота. Слънцето вече залязваше на запад и температурата бе паднала значително. Намерението ѝ бе, след като пристигнат, да запали огън, да приготви вечеря на госта си и да го съблазни.

Разговорът, който водеха, беше пълен със сексуална енергия. И колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се засилваше стремежът ѝ да го овладее. Още не бяха обсъждали защитата на Средното царство и Цъ Си показваше огромна сила на характера да не изглежда уплашена или застрашена. Времето бе минало просто в обсъждане на преплетените борове, прочути в цял Китай като „брачни дървета“, както и на древните кипариси в Императорските градини - говореше се, че някои от тях са на повече от хиляда години. Брачните дървета бяха страхотна гледка - два извисяващи се бора, единият светъл, другият много по-тъмен, увити заедно през столетията под умелите грижи на евнусите градинари.

Вниманието на Рандъл обаче беше привлечено най-вече от древните кипариси. Той обиколи много от тях и дълго време докосва чворестите им, изтощени и изкривени от възрастта стъбла, след което се взираше нагоре в гъстите зелени клони, очертани на фона на ясното есенно небе.

- Омъжих се за Сина на небето Сиен Фен в сянката на тези дървета - каза Цъ Си, сякаш си спомняше щастлив спомен. - Това бе най-голямата чест в живота ми. Само като си помисля, че някаква си третокласна наложница може да спечели сърцето на най-могъщия човек на света. Истинско чудо. - Тя погледна косо Рандъл. - Това е вълшебен свят, който си струва да бъде запазен.

- Съмнявам се, че сте спечелили само сърцето на Сина на небето.

Цъ Си сдържа усмивката си.

- Имам много таланти. Сред тях е пеенето, което той обожава, а също и способността да водя разнообразни разговори, тъй като имам широки познания по различни теми. - С внезапен прилив на енергия тя скочи напред и се завъртя грациозно, първо на една страна, после на друга, с великолепно поставени ръце. - Освен това харесва и как танцувам.

Блестящото представление предизвика усмивката на Рандъл и той осъзна, че с чара си Цъ Си е успяла да проникне през защитите му с по-голяма лекота, отколкото бе очаквал. Напомни си, че е важно да запази мисълта си ясна. И въпреки това енергичното ѝ присъствие и красотата ѝ му се харесваха все повече и повече.

Цъ Си се въртеше и въртеше, докато отново не се озова до него.

- Освен това цени съветите ми - сериозно рече тя и застана до него.

- Вие сте жена с много таланти.

Слънцето тъкмо се беше спуснало зад стените и в двора падна хладен сумрак.

- Тази вечер ще ви сготвя - каза Цъ Си. - Сами сме в Западния дворец, толкова голяма бе нуждата присъствието ви да се пази в тайна. Готвенето не е сред най-големите ми умения, но съм сигурна, че вечерята ще бъде достойна за съюза ни.

- Хари Паркс и хората му трябва да бъдат върнати в лагера на лорд Елгин веднага щом се възстановят - сериозно рече Рандъл.

- Оцелелите затворници са преместени в по-подходящи квартири в Пекин - отвърна Цъ Си. - И за тях се грижат най-способните ни лекари. Съобщиха ми, че ръцете им били вързани с мокро въже, което се е свило при изсъхването си. Мнозина от пленниците са изгубили пръсти на ръцете и краката. Други са умрели от инфекция.

- Не го казвам заради себе си, императрице, защото видях много жестокости от пристигането си тук. Но е трябвало да си помислите добре и да не се отнасяте с пленниците по такъв начин.

- Не знаех как са се отнасяли с тях - спокойно отвърна тя. - Но все пак намираме се във война и чужда армия е стигнала на петнайсет километра от столицата на великата ни държава. Подобна несправедливост би могла да се очаква. - Цъ Си замълча за момент и продължи: - Ако не бяхте вие, червените дяволи щяха да бъдат победени от Сенге Ринчен и татарската армия и съдбата на затворниците нямаше да е от значение.

Рандъл погледна нагоре към смрачаващото се небе.

- Една победа на Сенге Ринчен над съюзниците само щеше да създаде още повече проблеми за вас и за великото Средно царство.

- Как е възможно да има по-голяма заплаха от тази, пред която сме изправени сега?

- Попечителството над Средното царство трябва да остане в ръцете на Цин - отвърна Рандъл. - Синът ви трябва да наследи Сиен Фън. Ако Сенге Ринчен беше спечелил битката при моста Осем ли, той със сигурност щеше да се опита да запълни празнината, зейнала от слабостта на съпруга ви, и да заграби трона на Средното царство за себе си. И вас заедно с него.