Кристофър Райд - Последната императрица

Цъ Си спря пред Двореца на съсредоточената красота и се загледа в профила на Рандъл.

- Откъде знаете това? - попита тя.

- Притежавам много таланти, императрице.

- Можете ли да виждате бъдещето?

- Не мога да виждам бъдещето, но притежавам знания за много от аспектите му. И зная следното - пленниците трябва да бъдат излекувани колкото се може по-бързо. Трябва да им се осигурят всички удобства, така че омразата им да се е притъпила, когато дойде време да бъдат върнати на лорд Елгин.

- Вече се погрижих за това - отвърна Цъ Си. - Но междувременно как можем да умилостивим червените дяволи и да ги накараме да не атакуват?

- Принц Кун трябва да организира официална среща с лорд Елгин за обсъждане на условията по примирието. Трябва да внимава и да не го споменава като капитулация. Всяка слабост от негова страна ще бъде брутално използвана и резултатът ще бъде плачевен за трона на Цин.

- Той не е готов за подобна задача.

- Наясно съм с това - отвърна Рандъл. - Той е просто момче. Затова ние с вас ще седим зад копринена завеса в залата за срещи, ще слушаме преговорите и вие ще насочвате действията и поведението му.

- Какво знаете за принц Кун?

- Зная, че има страст към мъже и момчета - каза Рандъл. - Зная също, че пазите грижливо този факт в тайна.

- Знаете много неща - рече Цъ Си, мъчейки се да скрие изненадата си. - И с тези ваши големи познания, колко време имаме според вас, преди лорд Елгин да атакува?

Рандъл въздъхна.

- Докато пленниците са у нас и ако успеем да убедим лорд Елгин, че за хората му се полагат адекватни грижи, съюзниците няма да атакуват. По моя преценка времето на връщането на пленниците всъщност ще бъде определено от съпруга ви в Дзъхол. Той ще се отчая и изнерви, че не сте разрешили навременно конфликта с врага. Рано или късно с напътствията на Су Шун Синът на небето ще поиска всички пленници да бъдат освободени. Следователно трябва да ги върнем на Елгин, преди да бъде отправено това искане.

По гърба на Цъ Си пробягаха тръпки. Тя знаеше, че се дължат на невероятното пророчество на синеокия, но се престори, че е от вечерния студ.

Щом видя реакцията ѝ, Рандъл посочи стълбите към издигнатата площадка на великолепния дворец.

- Трябва да се махнем от студа.

- Май винаги знаете как е правилно да се постъпи - смирено отвърна Цъ Си. Тя се обърна, бутна огромната алена врата и влезе в просторния дворец. Тръгна с дълги грациозни стъпки по черния мраморен под към гигантското открито огнище, драсна клечка, внимателно я поднесе към идеално подредените подпалки и огънят запращя. Цъ Си се обърна към Рандъл с бавно и плавно движение, поднесе дългата клечка към устните си и духна пламъка.

- Мога ли да помогна с нещо? - попита Рандъл.

- Тук съм, за да служа на вас - отвърна Цъ Си. - Седнете. - Тя го насочи към мекото канапе пред огнището. - Ще ви приготвя зелен чай, а после и вечеря.

Цъ Си усещаше топлината на огъня зад себе си, докато бавно разкопчаваше копчетата на жакета си. Погледът на Рандъл не се откъсваше от нея и той не помръдна, докато тя се разкопчаваше и бавно разтваряше алената дреха. Отдолу Цъ Си носеше елече без ръкави с цвят на слонова кост, което задържа затворено на гърдите, докато жакетът ѝ падаше на пода.

Рандъл гледаше силуета на императрицата на фона на лумналите пламъци. Неравномерната светлина подчертаваше извивките на тялото ѝ и превръщаше и без това красивото ѝ лице в лик, на който би могла да завиди и самата Венера. Това беше моментът, за който Рандъл се бе подготвял безброй пъти - опитът за прелъстяване от една от най-големите любовници на всички времена.

- Как да ви се отплатя за напътствията ви? - каза Цъ Си, отпускайки ръце. Коприната на елечето без копчета леко се разтвори, разкривайки деколтето и стегнатия ѝ плосък корем.

Рандъл пое дълбоко дъх, като се мъчеше да не обръща внимание на напрежението в слабините си.

- Отношенията ни трябва да останат почтени - отвърна той. - Ако ви компрометирам, може да изложа на риск отношенията ви със Сина на небето. А това е нещо, което не бива да се допуска, особено сега.

С престорена свенливост Цъ Си бавно измъкна една по една нефритените пръчици, докато косата ѝ не се посипа по раменете ѝ.

- Аз съм просто ваша слугиня - отвърна тя. - Вие дойдохте в Забранения град с огромните си знания и съветите си. Какво мога да ви предложа в замяна?

- Не е нужно да ми предлагате каквото и да било - каза Рандъл и насила насочи вниманието си към оранжевите пламъци, танцуващи в огнището. Но колкото и да се опитваше, подсъзнателно продължаваше да я гледа с периферното си зрение.