Кристофър Райд - Последната императрица

- Имаш подкрепата ми - каза накрая той. - Аз съм твой верен слуга, императрице.

- Ще ти устроя малко забавление довечера, принц Кун - рече с усмивка Цъ Си. - И за момент ще забравиш несгодите на страната. Утре, когато се срещнем да разговаряме, ще се почувстваш по-силен и по-уверен от плана ми.

- Благодаря, императрице - отвърна той.

Цъ Си знаеше от опит, че в тежки времена слабите се присламчват към силните. В този случай принц Кун беше реагирал точно според правилото. Цъ Си бе установила, че един хомосексуалист е по-лесен за манипулиране от нормалните мъже. Онези, които желаеха прелестите ѝ, изискваха далеч повече мислене и планиране. С такива като принц Кун рискът беше по-малък и не ѝ се налагаше да разчита, че ще си държат езика зад зъбите, ако им отдаде плътта си като разплата. Един хомосексуален принц бе уязвим - ако се разкриеше тайната на сексуалността му, Синът на небето щеше да бъде опозорен. Цъ Си се бе възползвала от този факт преди повече от три години, когато успя да накара принц Кун да сподели с нея тайната си - и след това продължи да подхранва този навик, за да го запази жив. Достатъчно бе само да намира момчета и мъже извън стените на двореца, на които плащаше със злато, за да легнат с него. Ако някой от тях станеше прекалено нахален, тя го убиваше със същата лекота, с която махаше иглите от косата си.

В резултат принц Кун се превърна в най-верния ѝ поддръжник. Подобно на укротител на лъв, Цъ Си подхвърляше месо на звяра и така тайните на принц Кун станаха нейното оръжие срещу него. И той вече беше съюзник, на когото можеше да разчита.

- Бъди спокоен, братко. Ако вестта за самоличността на синеокия стигне Дзъхол, ние ще сме първите, които ще разберат. Най-довереният ми евнух Ли Лиен служи в личните покои на Сиен Фън. Беше назначен, както си знаех, за главен масажист. Ли Лиен има дарбата да успокоява болка чрез точков масаж и това е голям дар за Небесния принц, особено като се има предвид, че болежките му ще се засилят от студения планински климат.

- Ще имам вяра - рече принц Кун.

- Ходът на тази война вече се обърна в наша полза - добави Цъ Си. - Сега ни остава само да се възползваме от това, което е в ръцете ни. Върви, братко, и мисли положително.

Докато гледаше отдалечаващия се принц Кун, Цъ Си впрегна значителния си интелект с въпроса как да съблазни синеокия. Задачата леко ускори дъха ѝ, защото не беше сигурна с какъв точно тип мъж си има работа. Той сякаш я познаваше, разбираше я и предвиждаше какво ще каже още преди да е отворила уста... или крака. Синеокият беше загадка и Цъ Си изгаряше от желание да научи повече за него. Той не изглеждаше дори нервен; сякаш му беше писано да влезе в Забранения град и да се установи тук. Когато го поведе през Двора на върховната хармония, най-голямото и най-внушителното от всички открити пространства, той изобщо не се захласна от великолепието на най-великото творение на света и тя бе твърдо решена да разбере каква е причината.

Беше готова да вкара в ход всичките си женски коварства. Нямаше възможност да го направи бавно - стратегията, която ѝ допадаше най-много. Когато действаше бавно и съблазнително, мъжете развиваха неудържима страст и веднъж пламнала, не беше лесно тя да бъде угасена. В случая обаче нямаше място за подобен лукс. Цъ Си трябваше да научи тайната на синеокия, при това бързо. Армията на червените дяволи беше на прага ѝ. Сиен Фън и династията Цин бяха застрашени - а съответно и възкачването на трона на петгодишния й син. Всичко, за което бе работила така усилено, можеше да бъде изгубено за миг, ако не действаше бързо.

Застанала пред огледалото в будоара си, докато двама евнуси се суетяха с прическата и дрехите ѝ, Цъ Си се замисли за вечерта, която ѝ предстоеше. Към полунощ щеше да почувства мъжеството на синеокия в себе си. Бръкна под дрехата си и вкара два пръста в себе си - беше изненадващо подмокрена. Извади пръсти и внимателно огледа течността на следобедната светлина. Соковете ѝ бяха воднисти и сладки, което означаваше, че няма овулация.

След като се изкъпа с ароматизирана с мед и лимон вода, Цъ Си излезе от Двореца на съсредоточената красота, облечена в жакет ао и пола цюн . Горните копчета на аления жакет бяха разкопчани; беше решила, че при нужда може лесно да покаже заоблеността на гърдите си, като се наведе. Краката ѝ бяха обути в прости алени сандали. Под леката материя на дрехата нямаше бельо или фуста, прасците и коленете ѝ се виждаха. На шията си носеше две огърлици - едната с перли, другата със златни мъниста. Косата ѝ бе прибрана на свободен кок и закрепена с три нефритени пръчки.