Кристофър Райд - Последната императрица

Беше прекрасен есенен следобед и залязващото слънце лееше потоци светлина над стените на Забранения град, през множеството дворове и градини на Западния дворец. Въздухът бе прохладен, но на слънце температурата беше идеална. Като се изключат следващите я евнуси, наоколо не се виждаше жива душа. Сиен Фън беше взел със себе си по-голямата част от двора и по заповед на Цъ Си останалите наложници, евнуси и прислужници бяха настанени в Източния дворец.

Цъ Си стъпи на първото мраморно стъпало към къщата за гости на Двореца на съсредоточената красота и даде знак на евнуха си Ло Мин да обяви пристигането ѝ.

Ло Мин чукна с малко Чукче медния звънец до вратата и извика:

- Императрицата идва! - Гласът му бе дрезгав и писклив. Ло Мин чукна звънеца още веднъж и звънът отекваше в продължение на няколко секунди.

Червените обковани врати на къщата за гости се отвориха и двама воини евнуси в зелеци копринени одежди излязоха забързано на площадката. С извадени мечове те кръстосаха ръце на гърдите си и се поклониха.

Цъ Си чакаше на първото стъпало, светлината на следобедното слънце се лееше покрай нея и хвърляше сянката ѝ върху стената. Беше изпълнена с очакване на срещата, която бе уредила. Без Сина на небето в Забранения град тя беше пълновластна господарка на Западния дворец - и мъжът, който скоро щеше да застане на прага, щеше да бъде нейна играчка.

Рандъл приближи входа, като оправяше жакета си. Следобедната светлина нахлуваше през отворената врата и той се радваше, че най-сетне ще напусне малката къща. Предишната нощ бе открил, че е невъзможно да заспи, докато двамата воини евнуси го наблюдават. Макар да знаеше, че Цъ Си цени присъствието му, не изключваше вероятността тя да нареди смъртта му.

Все пак не можеше да отрече, че очаква с нетърпение да види отново императрицата. Неясно защо, компанията ѝ го опияняваше. И само мисълта за нея ускоряваше дъха му, а кожата му настръхваше. Трудно беше да определи до каква степен тази реакция се дължи на красотата ѝ и до каква на времето, посветено на изучаването ѝ, преди да бъде прехвърлен в миналото. Тя беше като оживял сън. Трудно можеше да се проумее, но той общуваше с една от най-желаните и могъщи жени в историята и трябваше да предупреди сам себе си да не позволява това да завърти главата му. Уилсън се бе погрижил Рандъл да бъде доста предпазлив относно силите на императрицата и потенциалните рискове при срещите си с нея.

Рандъл излезе на площадката и видя Цъ Си три стъпала под него. Рязко пое дъх, за да скрие внезапната емоция, която изпита при гледката - яркочервените дрехи на фона на безупречната кожа, блясъка на абаносовата ѝ коса, зелените искри от нефритените пръчки за коса.

Рандъл си позволи няколко безценни секунди, през които беше просто мъж, гледащ прекрасна жена. Сякаш прочела мислите му, Цъ Си остана на мястото си с озадачена и в същото време открита усмивка.

- Наистина сте видение - рече накрая Рандъл.

- Както и вие - отвърна Цъ Си. Тя махна с ръка и Ло Мин и двамата воини евнуси изчезнаха тичешком зад ъгъла. - Разбрах, че желаете да се разходите из Императорските градини?

- Чувал съм, че били невероятно прелестни.

- Дворецът има много прозорци.

- Не се съмнявам, императрице. - Рандъл вече стоеше срещу нея на най-долното стъпало. - Желаете ли аз да водя?

Външната увереност, която демонстрираше, предизвика съвсем искрената усмивка на Цъ Си.

- Да, с най-голямо удоволствие.

Тя не се изненада, когато приближиха яркочервената стена с една-единствена голяма червена врата. Рандъл дръпна резето и отвори.

- След вас - каза той.

Цъ Си не бе свикнала да влиза първа в присъствието на мъже. Обикновено мястото на жената бе зад мъжа, независимо дали става въпрос за императрица или за прислужница.

- Като че ли се ориентирате в двореца - озадачено отбеляза тя.

- Зная много неща.

- Наясно съм, че преди шест месеца сте били между тези стени, Рандъл Чен. Простъпката ви не е тайна за мен.

- Един от стражите видя лицето ми, императрице. Бях принуден да скоча в рова около Забранения град.

- Защо бяхте тук?

- Не мога да ви кажа.

- Вие наистина сте загадка за мен - призна тя. - Човек с огромни познания и значителна власт по време на конфликт. А в момента светът наистина е в конфликт. Забраненият град е застрашен от варварските орди. Синът на небето показа слабост, когато трябваше да се изправи и да се бори. Политиците от императорския военен съвет заплашват да унищожат всичко, за чието създаване са били нужни две хилядолетия. Заради това бъдещето на Цин виси на косъм. А покрай него и моето собствено. - Цъ Си вдигна поглед към красивия мъж до себе си. - Кой ще ме защити от зверствата на варварите?