Кристофър Райд - Последната императрица

Стоящият отстрани Уилсън постепенно започна да разбира защо Рандъл е бил избран за Надзирател на тази мисия. Той бе психически стабилен, обучен от шаолински майстор, физически съвършен и нямаше равен на себе си в бойните умения. Като се прибави към това китайският му произход, решението бе очевидно. Единственият въпрос сега бе как ще се справи с мисията и с безочливото искане на Г. М., с което скоро щеше да бъде натоварен.

Уилсън се загледа през рамо към Рандъл и Лъ Дан, докато двамата се изправяха в съвършен унисон с крака, успоредни на раменете, след което заеха поза за лицева опора и прехвърлиха цялата си тежест на изпънатите си пръсти. Ясно си личеше, че Рандъл се е упражнявал през целия си живот, за да овладее до такава степен изкуството на Шаолин. Уилсън леко въздъхна, когато си помисли за собственото си детство. Никога не се бе посвещавал на нещо особено важно преди мисия Исая. И ако не беше омега програмирането, със сигурност щеше да се провали и в нея.

Пекин, Китай

Забраненият град

Дворецът на съсредоточената красота

25 септември 1860 г.

16:45 ч. местно време

Мисия Ездра - ден 206

- Не биваше да водиш синеокия тук - тихо каза принц Кун. - Ако Синът на небето разбере за присъствието му в Забранения град, ще го изтълкува като измяна.

- Могъщият Сиен Фън няма представа кой е той - уверено отвърна Цъ Си. - Синът на небето се е затворил в Дзъхол с целия си двор, без да има представа и без да се интересува от ставащото тук. - Тя отметна гъстата си коса над дясното си рамо. - Затова рискът си заслужава. Положението е отчаяно. Синеокият определено е причината червените дяволи да победят Сенге Ринчен при крепостите Дагу и при моста Осем ли, сигурна съм в това. - Цъ Си направи крачка назад и огледа залата с колоните, осветена от леещата се през прозорците слънчева светлина. - Неслучайно искам да е близо до мен, братко.

- Ами ако разберат? - нервно прошепна принц Кун.

Цъ Си се вгледа в младежа. Лицето му беше меко и издължено, кожата - по-тъмна, отколкото на брат му. Косата му бе подстригана в традиционния манджурски стил, бръсната отпред и с дълга опашка отзад. Беше облечен в черна императорска роба и на врата си имаше огърлица от черни перли. Но не всичко това, а страхът в очите на младия мъж приковаваше вниманието на Цъ Си. Идеше ѝ да го зашлеви през лицето и да му набие малко сила, толкова голямо беше раздразнението ѝ от слабостта му. Въпреки това успя да се овладее напълно.

- Прав си да проявяваш предпазливост - меко рече тя. - Но има моменти, когато правилата трябва да се нарушават. Оцеляването на династията Цин зависи от нашето решение и най-вече от твоята подкрепа. Ордите на червените дяволи са се събрали при Тунджоу и се готвят да ударят Пекин. Огледай се. Кой ще ни защити от предстоящото нашествие? - Цъ Си посочи четиримата жалки евнуси покрай отсрещната стена. - Те ли?

- Синеокият не бива да се намира в Забранения град - повтори принц Кун с изплашена физиономия.

- Той ще остане в Западния дворец като мой гост.

- Но никой мъж с изключение на Сина на небето не се допуска във Вътрешния град след залез слънце! - прошепна той.

- Това е единственото място, където присъствието му може да се пази наистина в тайна - отвърна Цъ Си. - Синеокият е вписан в регистъра като воин евнух. И е назначен за мой личен телохранител с квартира до този дворец.

- Прекалено опасно е! - каза принц Кун и погледът му зашари из помещението, сякаш се оглеждаше за шпиони във всеки ъгъл.

Цъ Си постави гладката си длан върху бузата на младия принц.

- Трябва да ми се довериш, братко. Синът на небето и военният съвет няма да научат за него. - Тя прониза с поглед четиримата си евнуси и те моментално се разтрепериха. - Всеки, който си помисли да ме предаде по какъвто и да било начин, ще бъде сполетян от участ, по-лоша и от смъртта. Кълна се в предците си. - Цъ Си насочи вниманието си отново към принц Кун и погали бузата му. - Трябва да си силен. Разбери, съдбата на династия Цин зависи от помощта на синеокия, който се намира на няма и петстотин крачки от това място. Той има знания, които могат да ни изведат от това ужасно положение, усещам го.

- Моля те, внимавай - рече принц Кун. - Ако се провалим, ще ни връчат коприненото въже.

- Ако се провалим, вече ще сме изгубили главите си от ръцете на варварите.

Принц Кун заби поглед в пода. Беше напълно неподвижен, само кършеше нервно ръце в широките ръкави на дрехата си.