Кристофър Райд - Последната императрица

Императрицата се обърна към стените и описа пълен кръг с показалеца си. В отговор стотиците стрелци свалиха лъковете си и застанаха мирно.

Цъ Си почувства как я изпълва нова увереност, каквато не бе изпитвала от много месеци. Сред блясъка на ярките стени тя бе намерила неочакван приятел, който сякаш имаше силата да промени съдбата на Китай.

Рандъл се вгледа в очите на императрицата и се помъчи да се пребори с инстинктивното желание да потъне в дълбините им. Тя беше прекрасна, както бе очаквал; но той не бе изненадан от грациозните ѝ движения и опияняващия чар на гласа ѝ. Зарече се да се държи на разстояние. Но само след десет минути в нейната компания осъзна, че тя наистина е най-привлекателната жена, която е срещал някога.

Калифорния, Америка

„Ентьрпрайз Корпорейшън“

Градините на сграда „Меркурий"

12 юли 2084 г.

05:14 ч. местно време

42 дни преди началото на мисия Ездра

Беше все още тъмно, когато Уилсън пресече двора и продължи нагоре по виещата се пътечка до върха на хълма зад сграда „Меркурий“. Беше се разбрал да се срещне с Рандъл и Лъ Дан, трийсет и пето поколение шаолински майстор, който тренираше Рандъл още от петгодишна възраст. Рандъл бе описал учителя си като деветдесетгодишен китаец с тяло на трийсетгодишен, с бяла коса и спокойни очи. Освен това каза, че старецът бил носител на безкрайна мъдрост, предадена му от неговия учител и от онзи преди това, и така едва ли не от зората на времето. Говореше се, че един учител от Шаолин има само трима ученици, които се учат при него през целия си живот. При смъртта му само един от тримата получавал титлата учител и избирал трима ученици. Уилсън бе приел, че Рандъл е един от тримата, но не можеше да е сигурен. Така или иначе, сутрешната среща щеше да хвърли допълнителна светлина върху въпроса защо Рандъл е бил избран като Надзирател на мисия Ездра.

Лъ Дан беше прекарал в „Енгьрпрайз Корпорейшън“ последните две седмици, за да тренира физически и психически Рандъл. Подробностите около мисията трябваше да се пазят в строга тайна, но за шаолинския учител беше повече от ясно, че ученикът му е изправен пред огромно предизвикателство. Всяка крачка на Уилсън нагоре по пътеката беше изпълнена с очакване. Надяваше се денят да бъде вдъхновяващ, но и непрекъснато предупреждаваше самия себе си да не очаква прекалено много.

Уилсън знаеше, че монасите от Шаолин са много затворени, но в същото време са световноизвестни с невероятните си бойни умения. Манастирът им се намираше в провинция Хънан, в подножието на планината Шаошъ. Общността била основана от монаха воин Бодхидхарма през 527 г., след като бил изгонен от двора на император У от династията Лян. Според легендата монахът воин не продумал нито дума в продължение на девет години след пристигането си в Хънан, където постулирал бойните си умения и изучавал даоистки текстове в търсене на мъдрост и познание. С такова скромно начало започнало развитието на изкуството кунг фу, означаващо „трудна задача“ на китайски.

Нямаше никакво съмнение, че бойните изкуства на Шаолин са невероятни. Уилсън бе присъствал на демонстрации преди доста години и физическите способности и силата на владеещите шаолинско кунг фу нямаха равни на себе си. Нямаше представа доколко напреднал е Рандъл в това изкуство, но реакциите му при медицинските прегледи се оказаха най-бързите, записани някога, в сравнение с останалите служители на „Ентърпрайз Корпорейшън“.

Когато приближи върха на хълма, Уилсън различи две фигури в тъмното, висока и ниска, които го очакваха на затревеното било. Лъ Дан не обичаше да прекарва много време в сгради с климатични инсталации и компромисът му бе да се срещнат по изгрев на най-високата точка в територията на „Ентърпрайз Корпорейшън“ за разговор, тренировка и медитация.

С всяка крачка фигурите ставаха все по-различими и накрая Уилсън можеше ясно да разгледа двойката. Рандъл и Лъ Дан бяха облечени в бели памучни анцузи и обути в китайски бойни сандали. Първото впечатление от Лъ Дан беше от необикновената му външност - по гладката му кожа нямаше нито едно петънце, чертите му бяха симетрични и балансирани. Уилсън бе поразен от мисълта, че стои пред учител от Шаолин, чиито учения са наследени по пряка линия от самия Бодхидхарма, живял преди повече от 1500 години. Лъ Дан не се усмихна, но въпреки това Уилсън се почувства добре дошъл в присъствието му. Около шаолинския учител имаше някакъв ореол на спокойствието, който трудно можеше да се определи, но определено се усещаше.