Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл пришпори коня си и мина през масивната порта. Чаткането на копитата отекваше около него в неподвижния въздух. Стените и таванът бяха яркобели, заобленият свод - съвършено гладък и блестящ.

Когато излезе на пустия каменен двор с размерите на осемдесет ниви, Рандъл усети как нещо в стомаха му запърха от огромните мащаби на всичко. Пред него се извисяваше прочутата Порта на меридиана, главният вход към центъра на вселената.

Стените на Портата на меридиана бяха като някакъв Голиат, предизвикващ всеки приближаващ с внушителната си стометрова ширина и двете стометрови ръце, протегнати напред от двете страни. Върху високите 20 метра стени бяха кацнали три двуетажни павилиона, като този в средата се извисяваше на почти петдесет метра височина. Самите съоръжения бяха покрити със зелени и златни релефи на дракони и други митични създания. По покривите на високи бели пилони се развяваха стотици драконови знамена във всички възможни цветове. Ровът около Забранения град минаваше под двора и Портата на меридиана.

Златните плочки на покривите на павилионите завършваха в ъглите със скулптури на закрилящи създания - дракон, феникс, чилин, небесен и морски кон. На задната стена имаше три огромни входа, пазени от яки червени врати с осемдесет и една блестящи златни вериги - девет реда по девет вериги.

На двора нямаше никакво движение и не се чуваше никакъв звук.

Рандъл продължи напред с равномерен ход и спря коня в средата на площада. Секунди по-късно безброй имперски войници се появиха на стените с лъкове в ръце. Рандъл не смееше да помръдне, докато облечените в жълто воини заемаха позиции навсякъде около него рамо до рамо, сложиха стрели в тетивите и опънаха лъковете.

Внезапно централната врата на Портата на меридиана започна да се отваря. Беше тази в средата, императорската, и Рандъл разбра, че му предстои да се срещне с важна особа. В израз на уважение той се спеши и стъпи на полирания гранит.

Тръгна напред. Краката му бяха малко сковани от дългата езда. Вратата се отвори напълно, разкривайки един-единствен силует - силуета на жена.

Императрица Цъ Си се появи от мрака и с всяка следваща крачка ставаше все по-прекрасна. Беше облечена в ален жакет дун дзъ със златен дракон с пет нокътя на гърдите. Над дясното ѝ рамо бе преметнато алено наметало. На краката ѝ имаше високи ботуши в същия цвят с четвъртит връх. Дългата ѝ блестяща черна коса бе сплетена на плитка през лявото ѝ рамо.

Двамата не казаха нито дума, докато не се озоваха само на няколко крачки един от друг.

- Добре дошли в Забранения град - каза Цъ Си на безупречен мандарински. - Очите ви са наистина толкова забележителни, колкото разказват.

- Надявах се на по-дружелюбно посрещане - отвърна Рандъл.

Цъ Си погледна към прицелилите се в госта ѝ стрелци.

- Ще бъде недружелюбно, ако пуснат стрелите си - рече тя. - Не бива да забравяте, Рандъл Чен, че ви смятат за виновник за разбиването на армиите ни при крепостите Дагу и в битката при моста Осем ли.

- Стратегията на армията ви беше глупава - отвърна Рандъл. - Сенге Ринчен смяташе, че численото превъзходство е начинът за победа над червените дяволи.

- А вашият начин да ги победите какъв е? - веднага попита Цъ Си.

- Има много начини да се победи арогантен противник - каза Рандъл. - Първата стъпка е да разбереш слабите му места. Едва тогава може да се мисли за победа.

- Те могат ли да бъдат победени?

- Те имат много слабости - отвърна Рандъл.

Рандъл бе поразен от грациозността и красотата на императрицата. Не би трябвало да е изненадан след всичко, което бе прочел в историческата литература, но въпреки това не бе очаквал тя да бъде така бляскава... и тъй привлекателна.

Цъ Си също бе впечатлена от красивия млад мъж, който стоеше пред нея. Беше висок за китаец, мускулест и с добри пропорции. Жалко, че в крайна сметка трябваше да го убие.

- Много дръзко от ваша страна сам да дойдете в Пекин - каза тя.

- Повикахте ме и съм тук.

Цъ Си се престори на изненадана.

- Не съм правила подобно нещо!

Рандъл се усмихна.

- Ако не ме бяхте извикали, сега нямаше да бъдете на този двор. А в Дзъхол със съпруга си.

Цъ Си разтегли устни в усмивка.

- Така е - отвърна тя. - Синът на небето и съветът му избягаха от Забранения град като мишки от котка. А аз останах да защитя онова, което бе изоставено така своеволно. В името на Сина на небето ще направя всичко необходимо, за да запазя това място и властта на Цин.