Кристофър Райд - Последната императрица

- Уилсън Даулинг - каза Рандъл. - Бих искал да ти представя учителя Лъ Дан.

Лъ Дан кимна за поздрав, без нито за миг да откъсва поглед от Уилсън.

- За мен е удоволствие - тихо каза той. Равномерният му глас звучеше успокояващо.

- За мен също - отвърна Уилсън.

- Рандъл ми каза, че сте добър човек - каза Лъ Дан, поставяйки ръце зад гърба си, сякаш за да покаже от- критост. - И по лицето ви си личи, че сте видели много през живота си.

Уилсън се усмихна.

- Не очаквах подобен комплимент от вас, учителю Лъ Дан.

- Не бъркайте комплимент и факт - отвърна старецът. - У вас виждам нещо, което не съм виждал досега. Когато разбера какво е, ще ви кажа. - Той продължи да наблюдава изпитателно Уилсън. - Разбирам, че голяма част от ставащото тук е забулено в тайна. Признавам, че има място за тайни. Не се бойте, нямам желание да научавам какво се опитвате да скриете. - Лъ Дан се ухили. - По реакцията ви виждам, че се тревожите да не би Рандъл да ми е разказал нещо. Уверявам ви, той спази уговорката си с вас. Още преди да дойде тук, ясно каза, че няма да разкрие причината, поради която е дошъл. Така че моля да ме разберете. Щях да бъда много разочарован от ученика си, ако наруши това обещание.

- На Рандъл може да се има доверие - отвърна Уилсън. - Никога не съм се съмнявал в това.

В отговор старецът едва-едва помръдна очи, сякаш подозираше, че Уилсън е несигурен.

- Рандъл ми каза, че искате да участвате в сутрешната ни тренировка - каза Лъ Дан.

- За мен ще бъде чест, учителю - отвърна Уилсън.

- Тъй да бъде. - Старецът погледна изсветляващото небе. Някъде от запад пропя птица, докато летеше в гората. - Слънцето скоро ще ни дари с още един ден. - Лъ Дан посочи трите оранжеви постелки, поставени в кръг на грижливо подстриганата трева. - Моля, седнете.

Все така съсредоточен и с безизразна физиономия, Рандъл седна с кръстосани крака на меката правоъгълна постелка. Уилсън последва примера му и зае дзен поза - изправен гръб и стиснат десен юмрук, притиснат в отворената длан на лявата ръка.

Тримата останаха в тази позиция, докато Лъ Дан вдишваше дълбоко и издишваше, а Рандъл и Уилсън му подражаваха. Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно шаолинския учител. Кожата му почти не беше набръчкана, мускулите му бяха развити и стегнати. Главата му бе плешива отгоре, а косата отстрани бе съвсем бяла и въздълга. Лешниковите му очи излъчваха ведрина. Старецът не изглеждаше особено опасен, но си личеше, че е много учен.

- За да постигнем хармония - с тих, дълбок глас каза Лъ Дан, - трябва да следваме петте принципа на живота. Първият се нарича Дао , или Път. Посоката на живота, истинската цел, трябва да бъде набелязана - не може да има объркване относно задачата ви. Вторият се нарича Тиен , или Небе. Целта на действията трябва се определя ясно и успехът да се определя лесно. Третият принцип е Ди , или Земя. Всички неща трябва да са хармонични, в противен случай ще бъдат в конфликт със Земята и нейните сили. Четвъртият е Гиан , или Водачество. Без него не може да се постигне успех. И петият е Фар , или Закон. За да бъдем в хармония, трябва винаги да действаме с уважение и достойнство.

Лъ Дан пое дълбоко дъх.

- Повтаряйте след мен. Дао.

Рандъл и Уилсън повториха думата.

- Тиен.

Отново повториха.

- Ди.

- Ди - казаха те.

- Гиан.

- Гиан - като ехо отвърнаха двамата.

- Фар.

- Фар.

- Това са петте принципа - тихо рече Лъ Дан. - Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар. - Той отново пое дълбоко дъх. - Път... Небе... Земя... Водачество... Закон. - Ново дълбоко вдишване. - За да успее във всяко предизвикателство, човек трябва да прави преценки. Всеки воин, влизащ в битка, ще направи преценка преди началото на сблъсъка. Онзи, който търпи поражение, е човекът, който не взема предвид всичко . Пълната преценка води до победа. Непълната преценка означава поражение. - Лъ Дан изостави дзен позата и сложи ръце на коленете си. - Погледнете на изток.

Приближаващото хоризонта слънце вече бе оцветило небесния купол в светлосиво.

- Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар - повтори той. - При всяко ваше планиране трябва да имате предвид петте принципа, ако целта ви е успех. - Лъ Дан отмести спокойния си поглед от изсветляващото небе към Уилсън.

- Да, вие сте човек, видял много - отново каза той. - И в резултат знаете много.

- Не се заблуждавайте по дрехите ми - отвърна Уилсън. Беше облечен в черната си униформа на Меркуриевия екип. - Не съм особено учен човек.

Лъ Дан отмести поглед.