Кристофър Райд - Последната императрица

Когато най-сетне отново се озова на слънце, Рандъл остана приятно изненадан. Портата Юнтинмен водеше към огромен оживен пазар, който сякаш работеше както обикновено, въпреки че будещите ужас орди на червените варвари се намираха в равнините. Навсякъде се чуваха дрезгави викове на търговци, остри писъци на тръби и тракане на дървени кастанети. Масажисти, акупунктуристи, касапи и педикюристи предлагаха услугите си на открито насред лабиринта продавачи на плодове, коприна и безброй други сергии, предлагащи храна, оризово вино и хляб. Бръснари бръснеха глави или подстригваха мъже в традиционната манджурска прическа - бръсната отпред глава и плитка отзад. Имаше акробати и разказвачи на приказки, дори куклено представление. Пилета тичаха сред множеството, камили се носеха по улиците, натоварени с всевъзможни стоки от Изтока.

Рандъл и ескортът му продължиха през оживената тълпа направо на север по дългия 3 километра път към портата Чъенмън и стените на Татарския град. За изумление на Рандъл пазарът сякаш продължаваше безкрай. Беше зашеметен от мащабите на всичко. Сякаш цялото човечество се бе натъпкало на това малко място и бе принудено да общува. Фактът, че нещата вървяха така плавно, сам по себе си беше истинско чудо.

Странно, но малцина хвърляха втори поглед на Рандъл - вместо това вниманието им бе привлечено от гладкия кафяв арабски жребец, който яздеше. Конят бе най-малко четири длани по-висок от яките монголски понита на капитан По и хората му.

В далечината се издигаха стените на Татарския град. Изглеждаха по-високи и по-широки от външните стени на Пекин. Портата Чъенмън се различаваше лесно, тъй като над нея се издигаше огромна триетажна с гражева сграда с три покрива. От нивото на земята до върха на характерния китайски покрив имаше повече от четиресет метра.

Рандъл реши, че основната част от имперската армия е разположена в Татарския град. При нападение срещу Пекин манджурите щяха да оставят Китайския град да падне и местните да се оправят сами. Цин щяха да съсредоточат усилията си върху защитата на домовете на богатите и най-вече на Забранения град, който щеше да бъде отбраняван на всяка цена.

Гигантските червени порти със златни нитове се отвориха и от тях се изсипаха над сто имперски войници в ярки жълти униформи. Те се подредиха в три редици от двете страни с ръце върху мечовете и забити в земята погледи, докато Рандъл и антуражът му прекосиха моста над поредния ров и влязоха в тунела, водещ към Татарския град. Изминаха цели 60 метра, преди да излязат отново на слънце. Рандъл имаше чувството, че влиза в свят, от който няма да може да се измъкне. Великото вътре наистина бе град на стени зад стените.

Най-сетне тунелът се отвори към просторен жилищен район с хиляди къщи с червени керемиди, разнообразявани тук-там от някое дърво. Въздухът в Татарския град изглеждаше свеж и чист, а улиците бяха застлани с големи гранитни плочи. Тук живееше върхушката на средната класа на Китай. Домовете имаха сложна канализационна система, която отвеждаше отпадъците във външните ровове на града. Улиците не бяха претъпкани - тъкмо обратното, виждаха се само няколко рикши и минувачи. Вестта за приближаващите червени дяволи сигурно бе накарала мнозина да побягнат на север към летните си резиденции или просто да се барикадират в домовете си.

- Къде е храмът Каомио? - попита Рандъл.

Капитан По се обърна към него.

- Наредено ми е да ви отведа в Забранения град - каза той. - Лидерите на Цин ви очакват там.

Улиците ставаха все по-широки, а къщите - все по-пищни. Много от сградите бяха хутонги – многоетажни тераси, свързани с лабиринт от алеи, минаващи във всички посоки. Броят на войниците се увеличи, но въпреки това десетките улици, тръгващи от главната, пустееха. Правеха се подготовки за отбраната на града - на импровизирани платформи се разполагаха оръдия, а в съседните къщи и конюшни се складираха бурета с барут и гюлета.

Не след дълго стигнаха до прочутия площад „Тянанмън“ и Рандъл най-сетне видя прочутите стени на Имперския град. Яркият цвят блестеше и сияеше на слънчевите лъчи, сякаш стените бяха мокри. Под стената на „Тянанмън“ зееха пет порти и сърцето на Рандъл се разтуптя при мисълта, че от другата страна ще види стените на Забранения град.

Капитан По спря коня си пред средния вход.

- Нататък трябва да продължите сам - каза той и спокойно посочи 18-метровия тунел, водещ към следващия двор.