Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл долови движение сред преобърнатите мебели и видя губернатор Ю. Зле пребитото му лице кървеше, а китките му бяха вързани за глезените зад гърба му. Рандъл тръгна да му помогне, но чу пиянски гласове, говорещи на кантонски от кухнята. Доближи пръст до устните си, за да даде знак на губернатора да мълчи, свали шала от раменете си и пусна палтото на пода. Пристъпи спокойно в кухнята и видя обезобразените тела на три жени. На масата седяха шестима разсъблечени китайци, чиито парцаливи дрехи на кулита бяха разхвърляни из помещението. Навсякъде имаше изпочупени стъклени чаши, търкаляха се празни бутилки оризово вино, а на масата лежаха окървавени ножове. Противната воня на смърт изпълваше всичко. Мъжете, подът и стените бяха изпръскани с кръв - единствено по тавана не се виждаха алени петна. И в пълен контраст с ужасяващата сцена тези мъже седяха, пиеха и се смееха.

С бързи движения Рандъл сграбчи носа на най-близкия и рязко го дръпна настрани, като счупи врата му. Грабна нож от масата и прободе слепоочието на втори, като в същото време заби показалец в окото на следващия, проникна до мозъка и го уби моментално. Беше ослепял от ярост. Тези кантонски изроди бяха мръсната пяна на земята, дребни престъпници и изнасилвачи, насила събрани от британската армия от множеството затвори на Хонконг с обещанието за свобода, ако служат добре на кралица Виктория. В резултат те полудяваха, когато им се отвореше възможност да използват силата си. Селища като Таку, Тунджоу и Чан Чиа-уан видяха най-бруталната им и варварска страна. В повечето случаи жените и децата бяха сами и нямаше кой да ги защитава - мъжете вече бяха мъртви или все още служеха в татарската армия.

Само за секунди Рандъл екзекутира с безжалостна прецизност всички в помещението.

Погледът му спря върху разчленените тела на жените на пода. Гледката беше ужасяваща. Рандъл вдигна някакъв парцал и избърса кръвта от собствените си ръце.

„Уилсън не ме подготви за това“ - помисли си той.

По време на война генералите винаги се окичваха със славата, войниците падаха убити в името на краля и страната, а невинните търпяха огъня на омразата им. Рандъл огледа ужасната сцена. Историята беше излязла извън контрол, това бе сигурно. Но в същото време реши, че отмъщението е някак си сладко.

Върна се обратно в дневната. Странно, но се чувстваше спокоен след убийствения си изблик. Клекна до губернатор Ю, сряза въжетата и му помогна да седне.

- Дъщеря ми? Къде е дъщеря ми? - попита губернаторът.

Рандъл си помисли за обезобразените тела на пода на съседното помещение.

- Отишла е в дома на отците ви - отвърна той. - И насилниците платиха с живота си за стореното.

Лицето на губернатор Ю се изкриви от гняв и кръвясалите му очи се напълниха със сълзи.

- Вие сте също толкова лош, колкото и те! - изсъска той. - Кръвожаден убиец. Не се различавате от тях. Оставихте града оголен, а сега се опитвате да се представите за герой. Вие сте нищо! - Губернаторът се опита да се изправи, но краката му бяха изтръпнали и той падна на една страна. Рандъл понечи да му помогне, но старецът го изблъска. - Не ме докосвайте! Вие сте китаец, но не сте ми приятел!

- Не отивайте там - замоли го Рандъл.

Но въпреки това губернатор Ю изпълзя до прага и впери поглед в кухнята. Старецът мълчеше, докато гледаше ужасяващата сцена. После падна на пода и заби нокти в лицето си.

- Вие ми сторихте това! - изплака той. - Вие го сторихте!

- С каква информация разполагате за Хари Паркс? - хладно попита Рандъл.

- Как смеете! - изкрещя губернатор Ю. - Как смеете!

- Ще ми кажете това, за което съм дошъл - отвърна Рандъл. Нямаше да го утеши, ако тръгне да обяснява защо е бил атакуван градът. - Къде е Хари Паркс?

- Проклинам вас и рода ви - изсъска губернатор Ю.

- Аз вече съм прокълнат! - гневно отвърна Рандъл. - Не е ли очевидно?

Губернаторът беше потресен от леда, който видя в очите му.

- Вие сте самият дявол - прошепна той. - Дяволът .

- Ще ми кажете каквото искам да знам - рече Рандъл и сграбчи губернатор Ю за гърлото. - Само така може да се спре всичко това! - Той стегна хватката си около гръкляна на стареца. - Кажете ми или ще умрете.

- Беше преместен... от Министерството на наказанието - изхриптя най-сетне губернатор Ю. Рандъл леко отпусна хватката си и му даде знак да продължи. - Вчера следобед получих съобщение по пощенски гълъб. Преместен е в храма Каомио. Гост е на императрица Цъ Си. Синът на небето напуска Забранения град... заминава за Манджурия още днес. Принц Кун движи всичко на негово място.