Кристофър Райд - Последната императрица

Редиците се разделиха, когато ездачът се понесе към позицията на лорд Елгин в сърцето на армията. Конникът спря запъхтяното си пони пред главнокомандващия. Приличаше на монголски лейтенант - на гърдите си носеше символа на Черния флаг на хоркините. Със сурово лице ездачът бръкна в пазвата си, извади сгъната дебела оризова хартия и я подаде.

Лорд Елгин направи всичко по силите си да скрие яростта си и нареди на един ефрейтор драгун да се спеши и да вземе писмото от монголския пратеник.

Когато пусна писмото, монголът посочи към Рандъл Чен.

- За теб е - каза той на безупречен мандарински.

- Какво каза той? - кипна лорд Елгин.

- Каза, че трябва да ви преведа написаното - отвърна Рандъл. Въпреки това ефрейторът връчи писмото на лорд Елгин, който го предаде на Рандъл.

Монголският лейтенант кимна, без да откъсва поглед от синеокия китаец.

- Трябва да убедиш червените дяволи да се оттеглят. - С тези прости думи той дръпна поводите на понито, обърна коня и препусна в галоп обратно към Тунджоу.

- Какво се казва в писмото? - нетърпеливо попита лорд Елгин.

Рандъл разгъна документа. Почеркът беше несъмнено на добре образован човек. Китайските символи бяха съвършени.

- Пише, че ако атакуваме, на всеки пет минути ще убиват по един пленник.

Докато монголският ездач се отдалечаваше по разчистените ниви към града, войниците възстановиха отново стегнатия строй.

- Нищо няма да ме спре да освободя Хари и хората му - решително заяви Елгин.

- Ако искаме да ги спасим, трябва да действаме бързо - каза сър Хоуп. Сцената на обезглавяването на отец Дюлюк и капитан Брабазон все още бе прясна в съзнанието му. - Предлагам фронтална атака срещу главния вход. Ще трябва да приближим оръдията, за да бъдат по-ефективни. Ако успеем да ги доближим на двеста стъпки, ще се справим с портите за двайсетина минути.

- Трябва да подминем Тунджоу - каза Рандъл.

- Да не сте полудял? - изрева лорд Елгин. - Държат хората ми затворени зад онези стени! Ще ги освободя, ще заловя виновниците и ще ги изгоря на клада пред очите на всички!

- Ринчен иска да реагирате точно така. - Рандъл вдигна далекогледа и отново огледа пустите околности. - Армията му със сигурност се крие в полята и ни дебне. Както и в горите на северозапад.

Лицето на лорд Елгин беше зачервено като говеждо месо и обляно в пот.

- Не видяхте ли как хората ми бяха убити пред очите на всички? Те се подиграват с мощта на англо-френския съюз! Ще си отмъстя! Пригответе армията за атака срещу Тунджоу!

Рандъл сграбчи черния вълнен шинел на Елгин и рязко го дръпна към себе си, при което лордът едва не тупна от седлото.

- Това е капан! - извика Рандъл. - Полковник Уокър ни предупреди, че Тигрите се крият в нивите с просо.

- Въпреки това ще атакуваме града...

- Вие реагирате! - каза Рандъл. - Точно на това се надява Ринчен! Спрете за момент и вижте какво става тук. Трябва да накараме Ринчен пръв да направи хода си.

- Той направи хода си! - изрева лорд Елгин. - Уби съюзнически войници пред очите ми!

Рандъл се обърна умоляващо към сър Хоуп.

- Проучих всички сражения на Ринчен. Той винаги използва измама, за да предизвика реакция. Именно затова е най-големият военачалник в армията на Цин. Затова носи скъпоценното триоко пауново перо. В момента показва отчаяние, като убива хората ви пред очите ни. Ако наистина беше силен в Тунджоу, нямаше да ви провокира по такъв начин. Затова трябва да действаме противно на онова, което очаква. Трябва да се борим срещу хаоса с дисциплина. Пратете разузнавачи във всички посоки и за десет минути ще разберем дали нещата наистина са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Сър Хоуп сбърчи чело.

- Господин Чен може и да е прав - каза той. - Май е по-добре да изпратим съгледвачи, преди да предприемем мащабна атака срещу града. Полковник Уокър наистина ни предупреди, че това може да е капан.

Лорд Елгин раздвижи коня си насам-натам в редиците, като в същото време гневно опипваше пистолета си. Сребристите му бакенбарди бяха дълги и рошави, лицето му бе зачервено от слънцето и вятъра. Накрая той каза:

- Ако тактиката ви струва живота само на още един от хората ми, господин Чен, ще търся разплата от вас. Не може да има място за провал, когато животът на британски и френски заложници е на кантар.

- А ако съм прав - отвърна Рандъл, - вие ще сте спасили много повече от хората си с тази проява на предпазливост.

Какъв точно бе източникът на внезапната му увереност, си оставаше загадка за Рандъл. Той нямаше как да знае какво се крие в полята и горите около Тунджоу, но въпреки това чувстваше спокойствие, каквото не бе чувствал от пристигането си в миналото преди повече от шест месеца.