Кристофър Райд - Последната императрица

Повече от 15 000 конници защитаваха петте километра между село Чан Чиа-уан и бреговете на р. Пейхо, която можеше да бъде пресечена единствено при моста Осем ли. Преодоляването на реката на всяко друго място щеше да наложи отклоняване на най-малко осем километра. На север от Чан Чиа-уан нивите бяха разчистени и осеяни с високи 60 см остри като ножове стъбла, които бяха убийствена пречка за всяка конница, правейки бързото заобикаляне на малкото селище почти невъзможно. Наред с това над седемдесет оръдия, изстрелващи каменни гюлета, пазеха моста от другата страна наред с преградна батарея на север.

Ринчен беше яхнал якото си монголско пони. Както винаги, от лявата му страна беше лейтенант Лин.

- Формацията им е много стегната - каза Лин, докато гледаше през далекогледа. - Движат се право към Тунджоу. Червените дяволи не подозират, че сме тук, иначе щяха да разгърнат строя си.

Ринчен кимна.

- Май са заслепени от желанието си да освободят пленниците от бесилките на Тунджоу.

- Залавянето им беше отличен план, велики господарю.

Ринчен също вдигна далекогледа си. Съюзниците разполагаха артилерията си по фланговете си и я насочваха към Тунджоу. Нямаше как да не се усмихне. В самия град имаше съвсем малка татарска част и червените дяволи щяха да хвърлят много усилия в атакуването на крепост, която бе просто черупка - докато самите те бяха убедени, че тя е сърцето на татарската отбрана.

- Когато атакуваме, трябва да се движим като вода - инструктира Ринчен войниците си. - Численото ни превъзходство ще има значение само ако червените дяволи бъдат обкръжени и нападнати от всички страни едновременно. Трябва да се движим навън и около , бързо и решително. Трябва да се понесем от всички посоки и така да удавим врага с числеността си. След това ще забием кавалерията в сърцето им като брониран юмрук и ще изтръгнем душата на врага.

В този момент Ринчен си представи синеокия Рандъл Чен и как сабята на Чингис хан се спуска към врата му, отсичайки предателската му глава от тялото.

- Преди слънцето да залезе - извика той от седлото на бойното си пони, - честта на Средното царство ще бъде възстановена! Всеки от вас се бие да защити страната си, семейството си и Сина на небето. Тези варвари са дошли да грабят земите ни и да изнасилват жените ни. Те се подиграват с боговете и волята на Драконовия трон. Трябва да бъдете безмилостни в защитата на тази страна. Това трябва да е единствената ви цел. Кръвта на червените дяволи трябва да напои земята и така победата и честта да бъдат за нас.

Ринчен се наведе към лейтенант Лин.

- Дай заповед пленниците да бъдат убити. После прати хора с бяло знаме при лорд Елгин да му кажат, че трябва да спре незабавно или още пленници ще бъдат сполетени от същата участ.

Ринчен изиграваше поредната си карта в играта на заблуда. Нямаше намерение да предприема никакви рискове, чрез които синеокият да разгадае плановете му.

Колоната на лорд Елгин

1,5 км източно от Тунджоу, Китай

Укрепеният град Тунджоу се изправи пред съюзническата армия, златният връх на будистка пагода се извисяваше от вътрешността в ясното есенно небе. Рандъл Чен яздеше до лорд Елгин на кафяв арабски жребец. Самият Елгин беше възседнал поразително красив черен кон. Отляво на Рандъл се намираше сър Хоуп Грант в своята алена униформа на Кралската драгунска гвардия, яхнал бял кон с не по-малко великолепно родословие.

Съюзническата войска беше отпочинала и дисциплинирана, съдейки по енергичната стъпка и стегнатите редици. Отляво бяха британците - основната част съставляваха войниците от Втора дивизия със своите характерни алени куртки. До тях крачеха пенджабците с бежовите си униформи и тюрбани, а до тях - Сьрейският и Хампшърският полк, следвани от Кралските шотландци и Кралските стрелци. Конните части на Пробин и Фейн бяха разделени между тях. На десния флаг се виждаха светлосините униформи на френската пехота и кавалерия, както и контингент от северноафрикански спахии - конници, облечени като араби в бели роби с покрити копия.

Всеки войник носеше пушка „Енфийлд“, приета наскоро на въоръжение. Рандъл бе настоял новите оръжия да се използват при Дагу, но за доставката и разпределението им бяха нужни цели два месеца. „Енфийлд“ беше технологично чудо, което не разчиташе на фитил, а имаше ударен механизъм с капсула, работещ еднакво добре дори при дъжд и вятър. Но по-важното бе, че „Енфийлд“ използваше революционния патрон „Делвин-Миние“ и имаше цев с нарези. При стрелба куршумът се разширяваше и изпълваше камерата, което драстично увеличаваше далекобойността и точността на оръжието.