Кристофър Райд - Последната императрица

Бяха дадени заповеди. Осем групи по двама разузнавачи препуснаха във всички посоки. Други двама бяха пратени към самия Тунджоу да видят дали пътят не е миниран.

Черната гора

1,5 км югозападно от Тунджоу, Китай

Веднага щом съюзниците пуснаха разузнавачите си, Ринчен разбра, че планът му да предизвика червените дяволи да предприемат пълномащабна атака срещу града е пропаднал. Оставаше само челен сблъсък на полето, в който най-голямото му преимущество щеше да е численото превъзходство на татарите и елементът на изненада.

- Време е да защитите страната си! - извика Ринчен.- Време е да запазите близките и любимите си! - Той изтегли сабята си от ножницата и я вдигна високо, насочвайки я към нашествениците. - Ще се появим като кипнал поток от скалите и ще удавим наглите дяволи там, където стоят. Нека волята на Сина на небето бъде с всички нас!

Като смушка с пети понито си, монголският господар се понесе иззад дърветата, заобиколен от всички страни от гръмовния грохот на хиляди копита.

Татарските сили внезапно се появиха от горите и долините зад Тунджоу. Пъстроцветно море се понесе към нашествениците. Повече от 50 000 мъже бяха поведени напред само за секунди, създавайки впечатление, че самата земя внезапно е оживяла в някаква смъртоносна форма. Битката за моста Осем ли беше започнала.

Колоната на лорд Елгин

1,5 км източно от Тунджоу, Китай

Никой не беше очаквал изригването на хора и коне, което внезапно заля всичко наоколо, набра сили и се понесе с главоломна скорост към съюзническите редици. Земята преливаше от цветовете на войниците Тигри, татарската кавалерия и хиляди хоркини. Кавалерийски знамена с всички възможни цветове се вееха ожесточено на вятъра и срещу посоката, в която препускаха конете.

Рандъл рязко пое дъх и погледна към лорд Елгин и сър Хоуп, които за момент изглеждаха зашеметени като войниците при вида на тази смазваща реакция.

- Трябва да разгърнем строя! - изрева Рандъл.

Сър Хоуп бързо дойде на себе си.

- Разгърни строя! - изкрещя той. - Изкарайте батареи по фланговете! Искам четири оръдия във всеки ъгъл! Разгърни се! Разгърни се!

Рев на сигнални тръби и писък на гайди разсече въздуха.

Бързото приближаване на татарските сили за момент смути английските и френските войници, но те бързо се окопитиха, докато морето от татари се носеше по равните ниви към тях. Пехотата се строи в стрелкови отделения с дълбочина три реда от по петдесетина души, като остави достатъчно разстояние между отделенията за маневриращата кавалерия. Първата цел на съюзниците бе да открият плътен огън, който да спре първоначалната атака. Врагът ги превъзхождаше най-малко двайсет към един, но от редиците изглеждаше, че отношението е хиляда към един.

- Приготви се за стрелба! - извикаха старшините. - Готови... на мушка...

Десетки хиляди татари тичаха и препускаха към нашествениците. Китайските оръдия загърмяха; каменни гюлета се понесоха в небето. За късмет на сър Хоуп войниците се намираха непосредствено извън обхвата им.

- Огън! - извикаха старшините.

Проехтя първият залп на пушките „Енфийлд“. Градушката от куршуми се понесе по-далеч и по-точно от всичко друго в историята на Китай - и с унищожителни последици. Татарските войници бяха покосени на два пъти по-голямо разстояние, отколкото бе възможно само няколко дни по-рано. Резултатът предизвика моментално объркване сред противниковите сили. Някои се обърнаха и побягнаха, преди битката да е започнала наистина.

Сър Хоуп и Рандъл останаха един до друг на конете си трийсет реда назад, за да могат да наблюдават най-добре носещите се към тях противници. За момента лорд Елгин не се виждаше никакъв.

Първият ред на всяко отделение стреля от коляно и презареди, докато вторият ред откриваше огън. Междувременно първият ред беше готов за нова стрелба.

- Съсредоточете оръдията по фланговете! - ревеше Рандъл, мъчейки се да надвика оглушителния рев и трясъка на пушки и оръдия навсякъде около него. От своите проучвания той знаеше, че най-големият шанс на китайците за победа е да обкръжат противника и да го задушат с невероятното си числено превъзходство. Татарската и монголската кавалерия препускаше разгърната в широк строй, за да постигне тъкмо тази цел. Рандъл отчаяно сочеше в двете посоки: - Пратете кавалерията да отреже конниците! Не бива да им позволяваме да ни излязат в гръб!

Сър Хоуп дори не помисли да възразява. Твърде зает с битката отпред, той бе пропуснал да наблюдава вражеската кавалерия в далечината.